pixel

Полагане на армирани бетонни подове Sika®

Армирани бетонни подове

Армирани бетонни подове е специфичното наименование на индустриална подова система, която съдържа бетонна плоча и повърхностен втвърдител на циментова основа. Тази система е широко използвана в складове, фабрики, супермаркети и по принцип навсякъде, където се изисква подова система с износоустойчива повърхност.

Армираните бетонни подове обикновено се състоят от няколко отделни слоя:
– долен слой (основа) – намира се непосредствено под носещата бетонна плоча. Тя може да се състои от уплътнен и подравнен обратен насип или от подосновен бетонен пласт (т.нар. “двуслойна” плоча);
– носещ слой: бетонна плоча – полага се директно върху основата с дебелина обикн. между 80 и 250 мм.
– повърхностен слой – машинно обработен повърхностен втвърдител на циментова основа в комбинация с импрегнатор.

Циментовите повърхностни втвърдители, като продукти за създаване на повърхностно покритие, представляват предварително приготвени прахообразни смеси, които се разхвърлят (посипват) равномерно върху повърхността на прясно излятата бетонна плоча и се шлайфат машинно. По този начин се създава монолитна връзка между бетонната плоча и високоустойчивото повърхностно покритие.

Износоустойчивостта на пода е в пряка зависимост от показателите на повърхностното покритие и неговата връзка с носещата бетонната плоча.

Статическо оразмеряване

Статическото оразмеряване и специфицирането на характеристиките на бетонната плоча (дебелина, клас на бетона и армиране) се извършва на базата на параметрите на основата и очакваното експлоатационно натоварване върху настилката. Обикновено, бетонната плоча се армира, като типа, количеството и разположението на армировката се определят в процеса на статическо оразмеряване на настилката. Армировката може да бъде конвенционална (заварени мрежи) или дисперсна (фибри), като е възможна и комбинация от двата метода.

Направата на хидроизолация на бетонната плоча не е задължително условие. Ако наличието на хидроизолация е необходимо, то тя се поставя под носещата плоча.

Бетон
Характеристиките на бетона се определят от неговия клас, определен в статическите изчисления при спазване на основните препоръки за състава на бетонната смес. Най-често използваните класове бетон за направата на армирани бетонни подове са В25 и В30 (мин. В25), а за подове с по-високо натоварване – В35. Рецептурата на бетона трябва да бъде съобразена не само с якостните характеристики, но и с обработваемостта на сместа.

Обикновено се използва портланд цимент CEM I 42.5 (R) или СЕМ I 32.5 (R) с препоръчително количество 300 – 350 кг/м³.

Зърнометричната крива на използваните агрегати трябва да бъде такава, че да предотвратява сегрегация на сместа, като фините частици (с размер на зърното под 4 мм) не бива да надвишава 40%.
Оптималното водо-цименто отношение е В/Ц = 0.5, като не е желателно този фактор да е превишава 0.55. При машинно полагане бетонната смес трябва да има слягане по конуса на Абрамс до 95 мм, а при ръчно полагане – между 120 и 150 мм.

Използването на суперпластификатори за подобряване на обработваемостта и повишаване на характеристиките на втвърдения бетон е желателно, но само при познаване на ефектите, които те предизвикват в поведението на бетонната смес.

Полагане на бетонната смес
Обработката на бетона, включваща полагане на бетона, последвано от разхвърляне и обработка на повърхностния втвърдител, може да бъде извършена по три начина, като изборът зависи от конкретните условия на обекта и оборудването на изпълнителя.
– Непрекъснато ръчно полагане на бетона

Непрекъснатото ръчно полагане на бетона и обработката с повърхностен втвърдител е най-често използвания метод за направа на армирани бетонни подове, като производителността може да достигне 1000 – 1500 м².

Първата стъпка е проверката на равнинността на основата и определянето на очакваното ниво. Ако ще се използват профили за кофраж или специални армировъчни пръти за дюбели, които ще се монтират в работните фуги, те трябва да бъдат добре фиксирани с оглед нивото на пода. Подготовката за наливането на бетона включва и полагането на хидроизолация, ако е предвидена такава. Ако не, по цялата площ на подготвеното поле се поставя полиетиленово фолио, предотвратяващо просмукването на водата от прясно положения бетон в основата. Фолиото се поставя със застъпване, а при стените и колоните се издърпва над очакваното ниво на пода. Навсякъде покрай стените, колоните и техните стъпки, както и около всички елементи, имащи допир с пода, се поставят ленти от подходящ изолационен материал, чиито горен край излиза над проектното ниво на пода. Това отделяне на бетона от останалите елементи на сградата позволява свиването му без образуването на пукнатини. В случай, че пода се армира със заварени мрежи, тяхното полагане и фиксиране обикновено се прави един ден преди деня на полагане на бетона.

Полагането на бетона включва разстилане на бетонната смес и нейното непрекъснато контролиране с помощта на лазерен инструмент. При подравняването трябва да се има предвид известно слягане на бетонната смес по време на уплътняването. Дебелината на настилката трябва да се контролира в няколко точки през предварително определени разстояния. За оформяне на необходимото ниво обикновено се използват и ръчни стоманени маламашки.

Следващата стъпка е уплътняването на бетонната плоча, което се прави с помощта на подравняващи виброгреди. Около стените и колоните е подходящо използването на потопяеми вибратори, за да се гарантира доброто уплътняване в дебелина на настилката по цялата ù площ.

Подравняването и заглаждането на вибрирания бетон, както и отстраняването на повърхностната вода, трябва да се извърши ръчно чрез използване на специализиран инструмент (магнезиева маламашка). Специалната връзка между дългата телескопична дръжка и работната част позволява регулиране на ъгъла между плоскостта на маламашката и повърхността на бетона, което осигурява по-лесно движение напред и назад. За краищата и тесни пространства и участъци е необходимо да се използват ръчни стоманени маламашки

– Полагане на „дълги“ полета

Ръчното полагане на бетона и ръчното разхвърляне на повърхностния втвърдител в кофрирани полета (ивици) е подходящ за направа на армирани бетонни подове с производителност до 500 м²/ден.

Ширината на полето зависи от дължината на вибрационната греда (рейка) и условията на работното пространство (обикновено между 3 и 6 м.

Кофраж:
– дървени дъски, обмазани с кофражно масло, за предотвратяване на залепването;
– метални профили за многократна употреба;
– оставащи пластмасови профили – подходящ само при подове с пешеходен трафик;
– комбиниран кофраж.

Процесът на полагането на бетона обикновено продължава с използването на метода на редуващите се полета. Средните и крайните полета се изпълняват след декофрирането на вътрешните полета. При липса на необходимост от кофраж за полетата, полагането на бетона може да започне същия ден.

– Непрекъснато машинно полагане на бетона
Непрекъснатото машинно подравняване, нивелиране и вибриране на бетона без използването на кофраж и механизираното разпръскване на повърхностния втвърдител е най-ефективния метод, който позволява достигането на висока дневна производителност (до около 3000 м²). Използването на машини с лазерен контрол осигурява прецизно нивелиране на цялата площ на пода и като цяло много по-добър финиш.

Последователността при този метод не се различава съществено от тази при предишния, но някои от стъпките могат да бъдат избегнати. Имайки предвид възможността на този тип технологичното оборудване да обработва по-гъста бетонна смес (с по-малко слягане по Абрамс), като правило не е необходимо отстраняването на повърхностната вода при ползването на този метод на бетониране.
Изливане на бетонна и обработка на повърхностното покритие

Работите трябва да бъдат подготвени и организирани за непрекъснат процес, така че отделните стъпки (етапи) да са обвързани. В процеса на полагане на бетона трябва да се има предвид, че полагането на повърхностния втвърдител трябва да започне първо там, откъдето е започнало наливането на бетона. Грешки в организацията на работата могат да доведат до липса на технологична последователност с оглед постепенното втвърдяване на бетона, което да доведе до проблеми с качеството на готовия под.

При планирането и организирането на работите е необходимо да се има в предвид следното:
– време за втвърдяване на бетона и повърхностния втвърдител;
– дневна производителност, в зависимост от броя на обучения персонал;
– вид и количество на разполагаемото оборудване (машини и инструменти).

Доставчици
Доброто планиране и организация на работата са свързани и с взаимоотношенията, които са създадени и касаят процеса на доставките. Тяхното просто и ясно планиране обикновено е основателна гаранция за качество.

Полагането на бетона и повърхностния втвърдител при направата на армирани бетонни подове трябва винаги да се извършва от един и същ изпълнител, който осигурява гаранцията за целия под.

Доставката на бетона е добре да бъде базирана на договор, в който ясно и точно са формулирани конкретните изисквания към качеството и свойствата на бетонната смес и условията за доставка.

Задължително е да се осигури еднакво качество на всяка една отделна доставка на бетонната смес за конкретния обект и поради тази причина не се препоръчва ползването на различни бетонови възли за едно наливане.

Атмосферни условия
С цел постигане на максимално възможното качество е необходимо да се вземе предвид и влиянието на климатичните условия и да се елиминира техния евентуален отрицателен ефект.
– Валежи – дъжд, сняг
Площите на индустриалните подове обикновено са покрити или защитени. Ако ще се изпълняват работи на открито е необходимо да се осигури временна защита (навес с цел да се предотврати достъпа на вода).
– Температура, пряко слънчево греене
Полагане на бетон при високи или ниски температури изисква вземането на мерки, свързани с основните правила за изпълняване на бетонни работи при екстремални условия.

Ако слънчевата светлина прониква през прозорци или отвори през покрива, тя може да причини неравномерното съхнене на бетона в различните участъци от пода. В процеса на полагане на бетона, както и веднага след това, е необходимо да се защити целия под от директна слънчева светлина, с цел предотвратяване на локално пресъхване на бетонната плоча.
– Въздушни течения

Движение на въздуха над повърхността на пода може да предизвика локални разлики във времето за втвърдяване и съхнене на бетонната плоча. По време на полагането на повърхностния втвърдител, въздушните течения могат да доведат до разслояване на частиците и да повлияе на обработваемостта, което се отразява на качеството на повърхностния слой. Затова е препоръчително цялата площ да се предпази от вятър и въздушни течения, чрез направа на защитни завеси, с цел предотвратяване възникването на гореупоменатите проблеми.

Полагане на повърхностния втвърдител
Sika предлага богата гама от решения за армирани бетонни подове:
Sikafloor-3 QuartzTop    кварцови агрегати, ниско до средно натоварване
Sikafloor-2 SynTop    синтетични агрегати, средно до тежко натоварване
Sikafloor-ArmorTop    метални агрегати, тежко до свръхтежко натоварване
Sikafloor-1 MetalTop    метални агрегати, свръхтежко до екстремно натоварване
Sikafloor ProSeal    универсален импрегнатор на акрилна основа

В зависимост от специфичните изисквания системата може да бъде комбинирана с различни импрегнатори на Sika.

Разходната норма за 1 м² зависи от използвания продукт и начина на полагане. За да се спазят техническите параметри на връхното покритие е необходимо осигуряването на минимум 3.0 кг/м² от Sikafloor-3 QuartzTop и Sikafloor-2 SynTop и минимум 5.0 кг/м² от Sikafloor-ArmorTop и Sikafloor-1 MetalTop. Определената доза повърхностен втвърдител може да бъде положена чрез еднократно или двукратно разхвърляне, в зависимост от уменията на работниците и технологичното оборудване на обекта.
– Ръчно разхвърляне на два етапа

Подготовката за полагането на повърхностния втвърдител включва:
– Обезопасяване на стените срещу възможно оцветяване от фините частици на пигмента, при разхвърлянето на материала;
– Определяне на необходимото количество материал и разпределяне на торбите/палетите с материала;
– Подготовка на оборудването и инструментите.

Полагането на повърхностния втвърдител може да започне, след като бетона леко е втвърдил. Подходящият момент за това зависи от качеството на бетонната смес, климатичните условия и др. Обикновено този момент настъпва в интервала между 4 до 8 часа след приключване на полагането на бетона. Отстраняването на повърхностната вода преди полагането на повърхностния втвърдител е абсолютно задължително.

Препоръчително е бетонната повърхност да бъде “освежена” с единично минаване “на тава” или широки перки преди разхвърлянето на повърхностния втвърдител.

Като начало се полага 1/2 до 2/3 от общото количество на необходимия материал за определената работна зона. Разхвърлянето трябва да е равномерно; специално внимание трябва да се обърне на краищата (ръбовете). Прахообразната смес постепенно се омокря като отнема влагата от пресния влажен бетон. Веднага след като сместа се навлажни равномерно, което видимо се установява по нейното потъмняване, се пристъпва към първоначалната обработка (втриване и заглаждане).

Останалата част от повърхностния втвърдител трябва да се положи без забавяне и обработката е същата, както при първата част.
– Машинно полагане на един етап

Ако се използва специализирана техника за машинно разхвърляне на повърхностния втвърдител (TOPPING SPREADER), материалът трябва да бъде положен веднага след разстилането и уплътняването на бетона. Основното предимство на този метод е осигуряването на по-равномерно разпределяне на материала върху повърхността.

–  Машинна обработка на пода
Основното необходимо оборудване за обработка на повърхността е еднодискова заглаждаща машина (единичен роторен заглаждач) с диаметър 900 или 1200 мм, оборудвана с диск („тава”), широки или тесни перки. При поетапната обработка на повърхността се използват дисковете и перките (за крайно уплътняване и пердашене на повърхността). Машините с двойни дискове (двойни роторни заглаждачи) са предназначени за постигане на по-голяма дневна производителност. За обработката в близост до стените, колоните или кофражите се използват специални машини с по-малък диаметър на диска – 600 мм.

– Първоначално заглаждане
Първоначалното заглаждане може да започне веднага, след като повърхностният втвърдител се умокри добре от прясно положения бетон. За започване на обработката в правилния момент е важно да се провери степента на втвърдяване на бетона. Това може да бъде извършено чрез обикновен тест – стъпвайки на повърхността на бетона, обувката оставя отпечатък с определена дълбочина. Ако този отпечатък е с дълбочина 3-4 мм, това означава, че моментът е подходящ за започване на заглаждането.

Ако процесът на заглаждане започне твърде рано, внимателно нивелираната повърхност на пода може да се наруши. В същото време може да се получи “потъване” на материала в бетона, което ще влоши финалното качество на пода.

Късното започване значително намалява ефективността от процеса на заглаждане и пердашене. Освен това може да се получат локални пресъхвания, които да доведат до деламинация на втвърдителя.

Като правило заглаждането се започва с единична машина с по-малък диаметър, около ръбовете, с цел предпазване от пресъхване. Обработката на останалата част от площта се извършва с машините с по-големи диаметри или с двойните машини. Първоначално обработката започва с дискове (тави) или със специални перки за грубо пердашене.

Когато прахообразната смес (втвърдителят) стане суха, загубата на пластичността не може да бъде възстановена с добавянето на вода. Създаването на монолитна система от двата пласта (бетонна смес и повърхностен втвърдител) е задължително, затова трябва да се вземе предвид естеството на процеса на втвърдяване и на двете части. Добавянето на вода сериозно застрашава крайното качество на пода (значително намаляване на якостта на подовата повърхност, предпоставки за деламинация на втвърдителя, поява на сериозни микропукнатини и др.). Подобен дефект може да се получи при полагането на втвърдителя върху неотстранена повърхностна вода.

– Пердашене и уплътняване

Последващото пердашене, свързано с поетапното преминаване от широки към тесните перки осигурява не само висококачествен финиш, но и запечатване и уплътняване на бетонната повърхност на пода. Широките перки обикновено се поставят след около 2 часа на обработка и след още около 2 часа се поставят тесните перки. Тези времена са само ориентировъчни и зависят от много фактори. Машинната обработка постепенно трябва да става в две взаимно перпендикулярни посоки. Почивките между минаванията трябва да бъдат около 15-20 минути и постепенно да се скъсяват. След всяко едно машинно заглаждане всички краища и ръбове трябва да бъдат обработени с ръчни инструменти (маламашки).

По време на машинното пердашене е необходимо да се вземат специални мерки за предотвратяване на “прегарянето” на горния слой (остават видими белези). Препоръчително е машината да се премести от работната зона преди да е спряла да работи. По този начин ще се предотврати появата на отпечатъци от перките по повърхността.

ВНИМАНИЕ!
1. Често срещан феномен при армираните бетонни подове е появата на много фини пукнатини по повърхността, които са в резултат на многократната машинна обработка, която създава напрежение в повърхността на настилката. Това явление е типично за всички машинно обработвани бетонни повърхности, но то не оказва влияние върху нормалната работа и безпроблемна експлоатация на подовата настилка.
2. Повърхността на армираните бетонни подове с повърхностни втвърдители, първоначално винаги е с неравномерен цвят. Това се дължи на неравномерното набиране на якост на бетонната основа, а също и на факта, че бетонът е относително хомогенен материал. Друга причина е естеството на самата технология на машинната обработка на повърхността, която също предопределя в някаква степен тази нееднородност. Защитата на повърхността с импрегнаторите на акрилна основа също допринасят за първоначалното появяване на светли и тъмни петна, дължащо се на факта, че импрегнаторът не е положен абсолютно равномерно. Това не бива да се счита за дефект на пода. Обикновено след ок. 2 месеца, подът изсветлява и цветът става по-равномерен, но няма да стане перфектен. Клиентът винаги трябва да бъде уведомяван предварително за този краен ефект на пода. Той трябва да бъде информиран, че основни приоритети на армираните бетонни подове с повърхностни втвърдители са здравината и износоустойчивостта, а цветовата еднаквост на повърхността е на втори план.

Импрегниране и запечатване на повърхността
Армираните бетонни подове трябва да бъдат защитени от бърза загуба на влага след завършването им. Повърхността трябва да бъде третирана с подходящ импрегнатор, напр. Sikafloor ProSeal, който създава защитен филм на повърхността. Sikafloor ProSeal не само запечатва, но и заздравява повърхността, с което подобрява качествата на пода. При специфични условия и изисквания е възможно използването някои от другите импрегнатори на Sika.

Импрегнаторът трябва да бъде нанесен равномерно веднага след завършване на машинната обработка (най-късно преди нарязането на фугите). Обикновено това става чрез пръскане или нанасяне с късокосмест валяк.

Ако пластът е по-дебел, това може да причини отлепване на импрегниращия материал и появата на естетични дефекти (светли и тъмни петна), поради неравномерното узряване на бетона. Ако пластът е твърде тънък, той няма да може да изпълни защитните си функции.

Други защити на пода, като покриване с фолио или влажни покривала не е препоръчително, тъй като това допълнително увеличава цветовата нееднаквост на повърхността.

Фуги
Проектът на фугите в армираните бетонни подове се базира на статическата схема и цялостния проект на сградата, като се влияе от следните фактори:
– Статически и конструктивни характеристики (натоварване, размери, армировка, температурна амплитуда, дебелината на плочата и др.);
– Характеристики на материала (съсъхване на бетона, напукване);
– Техника на работа (бетониране, технологични престои);

Фугите могат да бъдат класифицирани съобразно гледните точки на:
– Дилатационни фуги;
– Температурни фуги;
– Работни фуги.
– Дилатационни фуги

Тези фуги преминават през цялата дебелина на настилката като в зоната на фугата армировката е изцяло прекъсната. Запълват се с еластичен (гъвкав) материал или във фугата се монтира специален стоманен профил.
– Температурни фуги

Температурните фуги разделят бетонната настилка на полета, които спомагат за поемането на напреженията в бетона без появата на пукнатини, вследствие на обемните изменения, породени от съсъхване или температурни разлики. Най-често използваният метод е нарязването на фугите във вече завършената настилка. Монтирането на несвиваеми профили по време на полагането е също разпространена практика. Конструктивните фуги обикновено са с ширина 3-4мм и дълбочина от мин. 1/4 до 1/2 от дебелината на бетонната настилка. Дълбочината зависи от технологията на рязане. Обикновено полетата са квадратни с размери прибилизително равни на 30 пъти дебелината на плочата. Правоъгълни полета също са възможни при съотношение на страните до 1:1.5.

Нарязването на температурните фуги трябва да се извършва не по-късно от 48 часа след изпълнението на бетонната настилка.

Температурните фуги се запълват с еластичен материал след цялостното завършване на пода. Във фугата се поставя полиуретаново въже, грунд Sika Primer-3N и полиуретанов фугоуплътнител Sikaflex PRO-3 / Sikaflex-Floor.
– Работни фуги

Работните фуги се обособяват в местата, където има технологично прекъсване в процеса на полагане на бетона. Те могат да бъдат изпълнявани като елементарно съединяване на следващото бетонно поле след свалянето на кофража и по-късно машинно прорязване на фугата (както при конструктивните фуги) или за предпочитане е да се монтира единичен или двоен профил заедно с допълнителна армировка, която предотвратява вертикалното движение между съседните полета.

СРОК НА ОБРАБОТКА/ПОДДРЪЖКА
Подовете обикновено се приключват преди довършването на цялостните строителни работи. Част от трафика по подовете не може да бъде предотвратен. Въпреки, че армираните бетонни подове са достатъчно устойчиви трябва да се спазват следните принципи:
– Пешеходен трафик се допуска най-рано на следващия ден. Бетонът трябва да е покрит със запечатващ импрегнатор и да се пази 7 – 10 дни. Евентуалната повреда на това покритие ще причини локални разлики в процеса на втвърдяване и разлики в цвета. Поради тази причина е желателно достъпа до пода да се ограничи максимално.
– Ако трафикът не може да бъде предовратен, до входа е необходимо винаги да се поставя изтривалка за обувки. Всяко едно замърсяване (разтвор, вар, бои, масло и т.н.) трябва да бъде отстранено веднага.
– При необходимост оборудване или материал да се съхраняват върху пода е препоръчително съответната зона да бъде покрита с полиетиленови покривала от край до край. Покриването само на малка част от пода с фолио рефлектира върху времето за втвърдяване и причинява разлики в оцветяването на горния слой.

Забележка: Информацията в настоящото и всички други съвети се предоставят добронамерено и се базират на текущите познания и опит на Sika с продуктите при условия на правилно съхранение, боравене и използване в нормални условия в съответствие с препоръките на Sika. Информацията се отнася само за приложенията и продуктите, упоменати в настоящото. При промени в параметрите на използване като напр. промени в основата и др., или за друг вид приложение, консултирайте с Техническата служба на Sika преди да използвате продуктите на Sika. Информацията, съдържаща се в настоящото, не освобождава потребителя на продуктите от задължението да ги изпита за пригодност. Всички поръчки се приемат съгласно нашите текущи условия на продажба и доставка. Потребителите са длъжни винаги да правят справка с последното издание на Лист с технически данни за съответния продукт, копия от които се предоставят по заявка.

За контакти и повече информация СИКА България.

Може да харесате още...

Izolacii.eu