Предизвикателството да бъдеш различен с Винербергер

Интервю с Цанко Миланов, Търговски директор и прокурист на Винербергер ЕООД

Винербергер е международна компания, представена в 27 държави. Компанията е най-големият производител на тухли в света с 229 завода. Централата на фирмата е във Виена. Фирмата стъпва на българския пазар през 2004 – 2005 г. с внос на керамични блокове от Унгария и Румъния. През 2006 г. купува и модернизира керамичен завод в Луковит, като инвестицията е в размер на 26 милиона евро. От края на 2007 г. заводът произвежда керамични блокчета POROTHERM и FORATI. Компанията предлага на българския пазар и клинкерна керамика TERCA, внос от Австрия.

Каква оценка бихте дали на ситуацията в строителството в България днес, имайки предвид строителния бум преди 2 години, качеството на сградите, които ни остави и последиците от бума?

Много хора от бранша си спомнят със съжаление т.нар. „бум“, но е факт че той създаде много грешни очаквания и две години по-късно ситуацията е коренно различна. Официалните данни на НСИ за спада на строителните разрешителни са ясни – почти 60% спад през 2009 спрямо 2008 и очаквани (данните за последното тримесечие не са публикувани) 35% спад през 2010 спрямо 2009. Смятам, че най-засегнат от кризата беше жилищният сектор. По времето на „бума“ много „случайни субекти“ станаха участници в строителния процес, привлечени от скоростта на реализация на продукта им, както и възможността за относително бърза и не лоша печалба. Това изкриви ситуацията на пазара и наред с добрите и доказани фирми се появиха нови играчи, за които основния стимул за работа беше бързата печалба и в сектора се усети т.нар. „стаден принцип“ – хора, които не си бяха правили ремонт дори у дома станаха строители и предприемачи. Това рефлектира най-вече върху качеството на някои от построените по това време сгради и това може да бъде потвърдено от обитателите им сега. Всички бяхме свидетели на покупки „на зелено“, при които фокуса на купувача беше по-скоро върху цената и времето за изпълнение, тъй като нарастващото търсене вдигаше непрекъснато цените на имотите, а не върху свойствата на употребяваните материали. В един момент за хората стана по-изгодно да станат собственици, отколкото да живеят под наем, но не гледаха достатъчно задълбочено какво купуват. Търговските банки усетиха това и инвестираха милиони в ритейла, но и те бяха първите, които се отдръпнаха от сектора в началото на кризата. Много имоти бяха надценени за качеството и местоположението си и сега просто нямат пазар. Смятам обаче, че със сигурност има много примери за качествено и устойчиво строителство в последните години. Тези проекти дори и сега са успешни и оцеляват. Фирмите, които следят ситуацията и отчитат грешките на „бума“ и в момента не спират, а дори започват нови проекти, в които качеството и местоположението са водещ фактор.

Последиците от всичко това със сигурност ще имат здравословен ефект върху сектора. Вижте какво рапортуват от Камарата на строителите – 1500 фирми за тази година и 1000 за 2009 г., вече не са в регистъра. Тук обаче най-голямата опасност е те да не минат в „сивия сектор“ и по този начин да бъдат още по-опасни за пазара и коректните фирми. Тук вече ролята на държавата е от съществено значение и смятам, че тя има достатъчно лостове за това. В следствие на затрудненото и по-скъпо финансиране се надявам крайните клиенти да станат по-придирчиви към това, което купуват. Когато се създаде търсене обусловено от качествените критерии за устойчиво строителство, пазара ще се оздрави допълнително.

Как можем да открием скритите дефекти в едно строителство, кога можем да очакваме, че те ще се проявят и кой е отговорен за контрола в процеса на строителството?

За един обикновен човек, та дори и специалист, е много трудно да види „скритите дефекти“ в една готова сграда. Най-големият проблем е, че те се появяват много след акт 16, когато строителят вече си е тръгнал. Смятам, че въвеждането на паспорт на сградите е една чудесна стъпка в тази посока, но доколко той е масова практика е спорно. Изключително рядко, ако клиентът се интересува изрично, той може да разбере вида на употребяваните материали – като се започне от вида на зидарските материали, които в масовия случай се подценяват, защото са скрити, премине се през дограмата, ВиК и отоплителната инсталация, вида на топлоизолационната система и се стигне до покрива. Никой не се замисля предварително за това, че на един по-късен етап би могъл без особени усилия да подмени както керемидите, така и дограмата си, но няма как да смени тухлите си! Обикновено за това се сещаме когато започнем да чуваме съседите, заради недостатъчната шумоизолация или когато се опитваме да закачим на стената нещо по-тежко от една картина. Със сигурност отговорен за контрола на строителния процес е строителният надзор, който упражнява правомощията си, дадени му от закона, но не съм убеден в неговата независимост и безпристрастност в действия му. За оценяване на съответствието на употребяваните материали в сградите е отговорна агенцията по надзор на пазара, която със сигурност би могла да бъде по-стриктна в контрола си. Огледайте се и ще видите на пазара голям брой продукти с качество съмнително дори за неспециалисти, които обаче въпреки това предоставят сертификати. От това страдат всички!

В Германия, например, строителните фирми внасят банкова гаранция за срок от 10 години, която служи за покриването на дефекти, появили се на по-късен етап в сградата. По този начин строителят се чувства по-отговорен и внимателно избира с какви материали работи и дали спазва технологията им на употреба. Това със сигурност вдига крайната цена, но е факт, че си струва и главоболията за крайния клиент ги няма!

Как бихте дефинирали понятието „достъпно жилище” и каква държавна политика очаквате в жилищния сектор?

За мен „достъпното жилище“ не означава само жилище, на което първоначалната инвестиция за закупуване е ниска, а такова на което и разходите за експлоатация и поддръжка, отопление и климатизация в един по-дълъг период от време са чувствително редуцирани. Жилището трябва да бъде изградено по възможно най-добрите енергийно спестяващи технологии и с материали, за производството на които е употребена по-малко енергия и които имат най-голяма дълговечност. Финансовата достъпност се изразява в това, хората които ще го обитават жилището да могат да си позволят неговата покупка и дългосрочно обслужване на кредита. За това има различни схеми. Австрия има чудесни примери за достъпни жилища – една стратегия стартирала през 70-те години. В момента във Виена 2/3 от хората живеят в такива жилища. Като се тръгне от участието на държавата с терен и гарантиране на кредита, премине се през по-ниските лихви на банките и се завърши с участието на производителите на строителни материали, които със сигурност биха участвали в проекти с по-малка рентабилност, но гарантиран обем. Така крайната цена на продукта ще бъде редуцирана значително, без това да е за сметка на качеството. Именно тук е ролята на държавата като регулатор, гарант и субект, определящ критериите за достъпност и устойчивост.

По какъв начин продуктите на Винербергер допринасят за развитието на „ устойчиво строителство” у нас?

Какво значи устойчивост на продукта, а от там и на строителството? Фактът, че продуктите на Винербергер са с 200 годишна история и непрекъснато развитие в посока на подобряване на енергийната ефективност ги прави със сигурност такива. Продуктите на Винербергер се произвеждат в най-модерния и без аналог завод за производство на тухли в България. Транспортът на суровината от находището до завода се извършва с транспортни ленти, а не както е в масовия случай със самосвали. Продуктите се изпичат с природен газ, с което се спомага за намаляване на СО2 емисии в атмосферата. Продуктите POROTHERM са с повишена топлоизолационна способност и така се повишава енергийната ефективност на сградите. С най-новия ни продукт POROTHERM 38 N+F Hi е възможно изграждането на стени без употреба на допълнителна топлоизолация, като се покриват най-новите референтни стойности на топлопреминаването от 0,35 W/m²C. Стремежът ни винаги е бил да дадем на пазара продукти, които са една крачка напред в развитието си спрямо „стандартните продукти“.

Каква е визитната картичка на керамичните блокове POROTHERM и какво ги отличава от популярните у нас тухли-четворки?

Керамичните блокове POROTHERM са голямоформатни тухли и в този аспект те се равняват на три четворки, което допринася за повишаване на скоростта на зидане. Блокчетата имат система за напасване от глъб и зъб по вертикалната фуга, с което намаляват употребата на разтвор и спомагат за линейността и въздухонепроницаемостта на зидарията. Изработват се от глина с примесени в нея дървени стърготини, които в процеса на изпичане изгарят и образуват пори в черепа на тухлата, като с това се намалява обемното тегло на продукта и повишава неговата топлоизолационна способност. За сравнение, керамичните блокове POROTHERM са с 35% по-малко обемно тегло от стандартните тухли четворки и с почти два пъти по-добра топлоизолационна способност. Блоковете са с вертикална перфорация, докато тухлите четворки са с хоризонтална. Това повишава якостта на натиск до 10МРа, което е почти 2,5 пъти повече спрямо тухлите четворки.

Винербергер е най – големият производител в света на керамични блокове и най – големият производител на керемиди в Европа. Въпреки че има строителни материали с по-добра топлоизолационна способност, тухлата остава най-предпочитана. Защо?

Тухлата е доказала своите качества през вековете. Няма друг строителен материал, който да съпътства човека от толкова далечно минало през цялата човешка история. Примери за това има по цял свят. Керамиката е „топъл продукт“ и човек подсъзнателно се свързва с нея. Българинът е особено привързан към строителната керамика, тъй като той се чувства свързан със земята. На пазара се появяват различни иновативни продукти от други държави, с различен успех, но като цяло тухлата си остава предпочитана в България.

Когато говорим за топлоизолация обаче, не трябва да се държим като сектанти и сляпо да мислим само за нейната дебелина. Факт е, че при изолациите в пълна сила важи правилото на Мечо Пух „колкото повече, толкова повече“, но не бива да се подценява факта, че добрата изолация е по-ефективна, ако основната зидария е изградена от продукт с висока топлинна акумулираща способност. В противен случай имаме „ефекта на бараката“ – бързо затопляне, но и бързо изстиване на помещенията. Всеки, който обитава жилище изградено в последните 4-5 години с тънкостенни тухли четворки и нормална дебелина на изолацията (в масовия случай 5, рядко 8-10 см) може да го потвърди. Много важно качество на керамичните блокове POROTHERM е да акумулират топлина през зимата и хладина през лятото и с това да изравняват топлинните девиации и да създават приятен микроклимат.

Какво е отношението на българина към екологичните строителни материали?

Като цяло българинът е положително настроен към тези материали и теми, но докато мисли как да редуцира вноската си по кредита сега, а не колко ще плаща за отопление и охлаждане след 5 години, като че ли това ще остава на по-заден план. Със сигурност този процес на образоване на потребителите вече е започнал, но трябва време и аз съм убеден, че само за 5-8 години този критерий ще стане водещ, а производителите ще бъдат задължени да произвеждат само такива продукти. Нали в крайна сметка, в това се заключава „устойчивостта“ и ние трябва да се стремим това да се случи най-скоро.

Какви са клиентите ви на клинкерната керамика TERCA в България?

За съжаление, фасадната зидария няма традиции в България. Допълнителен демотивиращ фактор е и относително по-високата цена на м² и по-трудното изпълнение. Мнозина предпочитат стандартната топлоизолационна система – има както много производители, което намалява цената заради конкуренцията, така и „полагачи“ на топлоизолацията. Много малко хора обаче се замислят върху дълговечността на фасадата си. Дори и най-добрата топлоизолационна система има срок на годност. Ролята на фасадната керамика, освен да индивидуализира вашите мечти е да запази топлоизолацията от вредата на атмосферното влияние. В цяла Западна Европа и особено Англия употребата на клинкерната керамика TERCA е нещо нормално. За сега, в България нашите клиенти са основно хора, които искат да са различни и да направят уникален продукт. С TERCA имаме изградени няколко частни къщи и хотели. В момента завършваме проекта на една уникална сграда с инвеститор Софбилд ЕООД и архитект Пламен Братков и съм убеден, че тя дълго време ще бъде бенчмарк на пазара на имоти в София.

Не така стоят нещата с настилките ни TERCA – хората не са свикнали да ползват керамични павета, каквито предлагаме, а ползват основно продукти тип плочки. Няма да говоря за разликата в дълговечността на двата продукта, а само ще споделя, че „жълтите павета“ в центъра на София са керамични и някои хора още си спомнят времето когато по тях няколко пъти в годината дефилираха тежки военни машини…

Винербергер ЕООД е сравнително млада фирма на българския пазар, но с много бърз и успешен старт. От 2006 г. имате собствен завод в Луковит с големи инвестиции. Къде се намира българският завод сред останалите заводи в групата на Винербергер?

Заводът на Винербергер в Луковит е „перлата в короната“ на групата и е най-добрата инвестиция. Той е най-модерният завод, както и заводът с най-голям капацитет. Изграден е само за 10 месеца. Освен това той е уникален и с двете си производствени линии – POROTHERM и FORATI, които са с изключително качество.

Кои фирми можете да считате за вашата конкуренция и как се справяте с нея?

Конкуренцията е здравословна и полезна за пазара и неговите клиенти, стига тя да се води честно. Не мога да бъда конкретен с имена на фирми. По скоро бих определил три групи – местни производители, вносни продукти, автоклавен бетон.     Местните производители все още залагат на традиционните формати – тухли четворки и рядко единички. Липсата на инвестиции в модернизацията на производството (с някои малки изключения) прави продуктите им продаваеми само с по-ниска цена.

От внос (основно от Гърция) на пазара има продукти със задоволително качество, отново в сектора „тухли четворки”, странно е, но пристигат с цени по-ниски от всички останали. Смятам, че немалка част от вноса е нелегален или се извършват вътрешно общностни доставки (не се дължи ДДС веднага) и се „играе“ с ДДС. С тези две групи се справяме с продуктовата ни линия FORATI – това е по-скъп (понякога 15-20%) продукт от цитираните, но с много по-добро качество. Дори и в „ниския ценови клас“ качеството е от значение за много фирми.

Третата група е автоклавният бетон и смятам, че това е най-добрият ни конкурент в истинския смисъл на думата. Продукт с високо качество и не малка история на пазара в България – повече от 15 години. Тук ние имаме керамичните блокове POROTHERM, за тях говорих вече достатъчно. Високото качество на продукта ни, прибавен към любовта на българина към керамиката, обясняват чудесните резултати само за 4-5 години.

Можем ли да считаме тухлата FORATI за пример на различно ценово позициониране?
Естествено! Както казах този продукт беше създаден специално, за да сме конкурентни на пазара с първите две групи. В останалите държави, когато чуете Винербергер, се сещате за керамични блокове POROTHERM. Възможността да имаме две продуктови линии ни дава предимството да предложим на клиента високо качество в две различни ценови равнища.

Да очакваме ли нови инвестиции?
От сегашна гледна точка новите инвестиции зависят от положителното развитие на пазара. На практика няма реални предпоставки за изграждане на нови производствени мощности в момента. През изминалата година 7 български завода за производство на тухли не са работили въобще! От друга страна, вярваме в потенциала на българския пазар, особено след като темите за устойчиво и енергийно-ефективно строителство тепърва набират скорост. Историята на успешното развитие на Винербергер е свързана с експанзия на нови пазари и продукти, което не изключва нови инвестиции. Кога и какви обаче е трудно да се каже в момента, защото пазара в целия регион на Източна Европа показва нестабилност и е непредвидим.

Да поговорим за тухлата POROTHERM 38 N+F Hi за еднослойна стена. Как убеждавате инвеститорите да използват именно тази тухла?

Трудно се убеждават българските инвеститори, защото 95 % от сградите в България са с 25 см зидария и с 5 , рядко 8см изолация. Обратно на това, чуждестранните инвеститори знаят какво искат – за пример ще посоча веригите Plus, Penny и LIDL, които в последните 2 години изградиха множество магазини в страната и където още в етапа на проектиране беше заложена дебелина на стената 38 см и без допълнителна изолация.

Хората в България са свикнали с изолацията, защото тя е един хубав продукт и положена правилно, прекъсва всички термомостове, но не трябва да гледаме на изолацията като на панацея, защото и при нея има аспекти, с които трябва да се съобразим. Трябва да отчетем, че няма „вълшебни” продукти, както при тухлите, така и при изолациите. Каквато и изолация да изберем, като краен резултат, ние получаваме „мека фасада”, податлива на механично въздействие. Този недостатък при еднослойните стени се избягва и това никак не е за подценяване. Друго предимство, което можем да изтъкнем в полза на еднослойните стени е, че дори и най-добрата изолация на основа на полистирен остарява и в един момент, тя трябва да се санира. У нас все още не сме свидетели на това, тъй като сравнително отскоро – през последните 10-15 години, използваме топлоизолационните системи по-масово. Много скоро обаче, ще се наложи едно преподновяване на фасадните топлоизолационни системи, докато при еднослойните стени, тухлата ще стои там, докато съществува сградата и няма да загуби своите топлотехнически характеристики, тя не сублимира като стиропора, например.

От друга страна, дебелината на зида влияе пряко на топлоакумулиращата способност на целия зид. Колкото е по-дебел зида, толкова повече ще се задържа топлината през зимата и хладината през лятото и това ще ни кара да се чувстваме уютно и комфортно вътре. Със сигурност софиянци от „старата“ част на София, строена на „тухла и половина“, могат да го потвърдят. Наред с всичко друго, ако след 5-10 години решим, че искаме да бъдем още повече екологично отговорни и още по-добре топлоизолирани, ние можем почти без усилия да сложим изолация върху еднослойната стена, въпреки отличните й изолационни характеристики, докато при сграда с изградена топлоизолационна система, ние трябва първо да свалим старата и тогава да помислим за нова. Като изключим минералната вата, другите топлоизолации имат доста нисък коефициент на паропреминаване, което е един изключително голям плюс за еднослойната стена.

Огромно предимство за инвеститорите, които строят обществени сгради е и скоростта на строене. При еднослойните стени се прескача една цяла операция като полагане на топлоизолация, която не е никак евтина и бърза като време за изпълнение. Има много плюсове, които говорят в полза на тухлата POROTHERM 38 N+F Hi, но хората все още ги възпира съмнението дали наистина може да се строи без топлоизолация и това, че трябва да се строи с по-дебели стени. С последните изменения на Наредба 7 обаче, пред инвеститорите стои дилемата – 25 см зид с обикновенни керамични тухли + 10 см изолация или направо 38 см еднослойна стена с POROTHERM.

Не на последно място на еднослойните стени са екологичните предимства. Трябва да правим сметка какво ще оставим на поколенията след сто години, например. Дали ще е нещо, което ще се чудят къде да депонират или ще е нещо, което може да се рециклира.