
Конопът, като строителен материал, е топлоизолационен, огнеупорен и екологичен. В резултат на това конопеното влакно, използвано като изолационен материал или тухла, може значително да намали емисиите на CO2 в строителния сектор.
Високата популярност на екологичния коноп и неговата мултифункционалност се дължи по-скоро на репутацията му на упойващо вещество, а не на потенциала му за строителната индустрия. И това е голяма грешка, защото конопът може значително да допринесе за намаляване на вредните емисии CO2 в строителния бранш.
Естествена топлина и регулация на влагата
Конопените влакна са универсални и може да се използват за направата на подови плочи, тухли или изолационна вълна. За да се превърне в строителен материал, конопът се преработва до така наречения конопен бетон. Тук не става дума за истински бетон, а смес от конопени стъбла, варовик и вода. По-нататък следва изливането в различни форми и производството на тухли или подови плочи. Строителният материал тежи само една шеста от теглото на обикновения бетон, като същевременно е огнеупорен и отлично задържа топлината. Докато топлопроводимостта на универсалните тухли е около 0,5, конопените такива имат коефициент на топлопроводност от 0,07 W/m.K.

Освен топлопроводимостта, естественият материал коноп има много добро поведение и спрямо влагата. Като изолационен материал той абсорбира вода от въздуха и по този начин регулира влажността вътре в помещенията. Това свойство има положителен ефект върху обитателите и предотвратява появата на мухъл. В изолирани с коноп сгради появата на плесени е изключително рядка. Тази естествена изолация е свързана с по-високи инвестиционни разходи, но те се възвръщат поради голямата икономия на енергия – около 70 процента.
При употреба конопените тухли се държат като обикновените такива. Те могат да се използват с универсален хоросан, така че да не изникват допълнителни разходи за инвеститора. Майк Мисарош, управляващ директор на дистрибуционната компания Hanftopia, гледа на конопа като на строителния материал на бъдещето: „Очевидното предимство на конопа е устойчивостта на суровините. Това се отнася както до отглеждането му, така и до по-нататъшната преработка.“ При растежа си конопът поема пестициди от почвата и така премахва токсините от нея. По този начин той действа като един вид филтър за силно замърсени почви. Този коноп вече не е подходящ за по-нататъшна преработка за хранителни нужди, така че може да се използва като естествен строителен материал. „При събарянето на сгради обикновено има много опасни отпадъци. Тъй като конопеният цимент е естествен материал, отпадъците от него лесно могат да бъдат обработени и рециклирани.“, обяснява Майк Мисарош. За строителните предприятия по този начин отпадат и разходите за специални отпадъци. Поради по-лекото тегло на конопените тухли, материалът е особено лесен за транспортиране. Експертът по конопа подчертава още едно негово предимство: „Насекомите не обичат миризмата на конопените растения. Поради това конопените материали са устойчиви и на набези от насекоми.“ Дори гризачите избягват конопа и затова не правят дупките си в стени от конопени тухли.

В момента в Европа се работи активно по разработването на конопа за промишлени нужди. Култивират се влакнести сортове, които са особено подходящи за текстилната и строителната индустрия. Около 97 процента от растението може да се използват в различни сфери на промишлеността. Производството на големи количества суровини в много кратки срокове също не е проблем. Реколтата коноп може да бъде готова за около три седмици. Освен тухли от влакната могат да бъдат произведени топлоизолационни плочи, пълнежна вата, флийз и уплътнители за фуги.
Намаляване на емисиите CO2
Строителните материали от коноп са сред така наречените въглеродно отрицателни материали. При култивирането на суровината се абсорбира по-голямо количество CO2 от атмосферата, отколкото се отделя по-нататък при нейната преработка и употреба. По този начин използването на коноп в строителството активно намалява емисиите CO2. Според Tradical, производител на конопен бетон, при еднофамилна къща, построена от материала, спестяванията на CO2 възлизат на около 30 тона.

Тъй като конопът се адаптира лесно и расте добре при не прекалено сух климат, той може да се отглежда в близост до мястото на употреба. Така се намалява и енергията, необходима за транспортиране на материала. Ниското тегло на конопените продукти също пести енергия. За производството на конопен бетон не се изискват високи температури, което води до допълнителни икономии. Повечето компании все още разчитат на конвенционална изолация и строителни материали, но конопът би могъл да допринесе за осъществяване на така желания енергиен обрат.

