Италианският град Бриксен в Южен Тирол пленява посетителите с очарователната си смесица от алпийска и средиземноморска култура. Живописният му стар град и околните планини привличат многобройни туристи целогодишно. Местната архитектурна фирма Bergmeisterwolf реновира и разшири първата сграда в града – „Златният орел“, която сега функционира като Adler Historic Guesthouse. В рамките на пет месеца архитектите модернизират четиризвездния хотел, като добавят 14 стаи и създават нова спа зона.
Историческа реконструкция и модерно разширение
Хотелът има над 500-годишна история. Архитектите разкриха историческите детайли на старата сграда и реконструираха фасадата въз основа на медна гравюра от XVII век. Стаите сега са семпли, но елегантни; в тях няма да намерите кичозни алпийски декорации. Най-значителната интервенция е извършена в малкия вътрешен двор: там е построена подобна на кула конструкция с люспеста фасада от зелени плочки.
Полигоналната триетажна сграда с дървена конструкция балансира върху завъртян квадратен бетонен стълб – изискване за защита от наводнения. Медни листове оформят ръбовете на сградата и отворите на прозорците, създавайки атрактивен цветен контраст със зеленото покритие от плочки.
Плочките всъщност са тип „боброва опашка“ (18 x 38 см) с цветна глазура, направена от предварително разтопен кварц. Архитектите са пренасочили този строителен материал, който традиционно се използва за покриви, като го прилагат за фасадна облицовка и като устойчива на атмосферни влияния обвивка на дървената конструкция.
Използвани са изпечени глинени плочки в четири различни нюанса на зеленото, като подредбата им изглежда произволна. Гланцовата глазура и формата веднага напомнят за преливащи се люспи на риба, змия или дракон. Малката сграда разполага с няколко допълнителни стаи за гости. Колкото и своеобразен да изглежда екстериорът ѝ, изборът на материал установява тясна връзка с околната застроена среда: много от съседните къщи, както и катедралата и енорийската църква, са покрити с плочки тип „боброва опашка“.
Проектантите обаче са си позволили едно закачливо докосване: заменили са някои зелени глинени плочки със стъклени, за да пропускат повече дневна светлина в баните зад тях.
Снимки: Gustav Willeit