Повишената топлоизолация обикновено означава по-дебели стени, масивни тавани и по-високи покривни конструкции. За да се запази жилищното пространство и заради изискванията на строителната физика, тази „допълнителна“ изолация често се полага от външната страна на сградата. Как обаче една сграда може да излъчва лекота при подобни обстоятелства? Бюрото Blusch Architects намери решение при обновяването на еднофамилна къща в Хорген, близо до Цюрих, завършено през 2024 г.
Къщата е част от жилищен комплекс от 24 идентични сгради. Преди намесата на архитектите цялото таванско помещение е било облицовано с тъмни етернитови (фиброциментови) керемиди. Различните наклони на покрива от и придават на фронтона асиметричен профил, а големите затворени стрехи подсилват монолитния му вид.
Тъмният покрив контрастира със светлите външни стени на приземния етаж, които са изградени от газобетонни елементи с ширина 60 см. Техните видими фуги ритмично структурират фасадата, като всички отвори – прозорци и врати – следват този растер.
Собствениците се обръщат към екипа на Blusch Architects с желание за реновация на фасадата и инсталиране на нова отоплителна система. Основната цел на архитектите е да запазят характера на оригиналната постройка, без буквално да го копират.
Първоначално фиброциментовите керемиди и тяхната подконструкция са премахнати от покрива и фронтона. Външните стени са укрепени с изолирана дървена рамка и е монтирана окачена вентилирана фасада с дървена облицовка, при която дъските са челно съединени. Подобно на оригиналния дизайн, новата обвивка е светла в долната си част и по-тъмна в зоните на фронтона и капандурите, докато разположението и размерът на прозорците остават непроменени.
Новото покривно покритие – гофрирана ламарина върху дървени панели – се поддържа от резбовани винтове в краищата на гредите. Това позволява на новата конструкция да изглежда деликатно въпреки голямата дебелина на изолацията, като съществуващата структура остава ясно видима. Тази лекота е допълнително подчертана от светлия цвят на метала.
Ритъмът на газобетонните елементи е продължен чрез тъмни покривни ленти върху светлата дървена облицовка на приземния етаж. Тъмната окачена фасада на горния етаж се свързва плътно с тези ленти, което кара светлата облицовка визуално да „отстъпи“ навътре. Така новата фасада кореспондира със съществуващата конструкция, като същевременно ѝ придава по-голяма дълбочина.
Конструкцията на вентилираната фасада е изолирана с твърди и стабилни панели от стъклена вата с коефициент на топлопроводимост . Изолацията е положена директно върху бетонните елементи, а върху нея е опъната паропропусклива, ветроустойчива мембрана. Най-външният слой е самата облицовка с вентилационна кухина. Тези подобрения добавят общо 300 мм към дебелината на външната стена.
Върху съществуващите покривни греди е монтирана дървена рамка с хоризонтални и вертикални летви за подсилване. Използвани са същите изолационни панели от стъклена вата. Системата включва още слой от OSB панели, подложка, вентилирана кухина, инженерен дървен панел и накрая – гофрирания метален покрив.
Сега новата конструкция, която е по-дебела с цели 325 мм, „изчезва“ зад окачената фасада и в сянката на надвеса на покрива. Резбовите болтове, поддържащи ламарината, също остават скрити в тази сянка, създавайки илюзията, че новото покривно покритие буквално левитира над гредите.
Снимки: Federico Farinatti