Енергийна ефективност и растеж по китайски
В продължение на години, Пекин цели обвързването на енергийна интензивност спрямо БВП, което позволява на Китай да продължи да расте. Вече не. Точно както ЕС, Китай вече е наложил ограничение върху използването на енергия до 2020 г. и дори е по-амбициозен от самата Европа, пише Фиона Хол.
Фиона Хол е бивш евродепутат и член на борда на неправителствена организация за енергийна ефективност (The European Council for an Energy Efficient Economy). През септември 2017 г. тя участва в двудневна среща за енергийната политика между ЕС и Китай в Пекин.
Тъй като европейските политици обсъждат колко амбициозна трябва да бъде новата директива на ЕС за енергийна ефективност, някои са все още скептично настроени, въпреки наличието на достатъчно доказателства, че по-високата ефективност се равнява на по-високия растеж и че пестенето на енергия е пет пъти по-евтино от производството й.
Реалните хора изграждат електроцентрали, смятат те – и страните с реален растеж, като Китай, целят енергийна интензивност (спрямо БВП), а не абсолютна енергийна горна граница.
Грешка! Китай в своята 13-та петилетка (2016 – 2020 г.) въведе „схема за прилагане на двоен контрол върху общото потребление на енергия и енергийната интензивност“. Спрямо планирания растеж на БВП от 6,5% годишно, не само че потреблението на енергия трябва да намалее с 15% на единица БВП, но и общото потребление на енергия не трябва да надхвърля 5 милиарда тона еквивалент на въглища (tons of coal equivalent, TCE) – 800 милиона тона по-малко от общата консумирана енергия през предходния петгодишен период.
Така, както и в ЕС, Китай вече е определил броя на енергията, която да се използва до 2020 г. Как се сравняват цифрите? 5 млрд. TCE са еквивалентни на 3500 мегатона нефтен еквивалент (mtoe), което е приблизително два пъти и половина от целта на ЕС 2020 г. от 1474 mtoe. Предвид факта, че ЕС има население от 512 милиона души, а Китай – население от 1,379 милиарда, китайците планират да използват по-малко енергия на глава от населението до 2020 г., отколкото гражданите на ЕС. Потресаващи новини за скептиците с „реален растеж“.
Какви причини дава Китай за въвеждането на този „двоен контрол“ както върху енергийната интензивност, така и върху използването на енергия? Има причини, които звучат доста познати на европейските уши. Климатичните промени са част от историята, но най-важните линии са енергийната сигурност и конкурентоспособността. Енергийната ефективност се разглежда като ресурс, който поддържа стабилен и бърз икономически растеж.
Промишлените потребители в Китай плащат повече за своята енергия, отколкото в Европа. Противно на практиката в някои държави-членки на ЕС, Китай защитава битовите потребители с регулирана тарифа и поставя цялата тежест на енергийните разходи върху промишлеността. В резултат на това енерго-спестяванията на промишлена основа, посредством договори за управление на енергията, играят основна роля за постигане на целта за енергийна ефективност. Минималните стандарти за продукти и оборудване, използващи енергия, също са много ефективни, както в Европа.
Въпреки това, потенциалът за енергийна ефективност остава до голяма степен неизползван в Китай. Стандартът за изграждане на почти нулево енергийни сгради съществува, но е заложен до 2020 г. чрез 10 милиона квадратни метра пилотни проекти, вместо като норма за ново строителство. За 2030 г. целта е 30% от новите и обновени сгради да бъдат nZEB (почти нулево енергийни сгради), като 30% от търсенето на остатъчна енергия идва от възобновяеми източници.
Що се отнася до електроенергийната система на Китай, тя остава строго регулирана и планирана, което води до неефективно изпращане и използване на мрежата: до 25% от производството на възобновяеми източници на енергия се оказва ограничено. Преминаването към по-ефикасен, пазарно ориентиран подход все още е ориентировъчен – според думите на директора на институционалната реформа в Китайската национална енергийна администрация (NEA), „опитваме се да пресечем реката, като стъпваме по камъните“.
И все пак, дори с недостатъчно количество енергия, енергийната ефективност остава ръководен принцип за Китай. Това е „водещата енергия“, казват от NEA, от съществено значение, както за глобалната конкурентоспособност, така и за изпълнението на ангажиментите за климата.
Тъй като европейските законодатели определят целите на ЕС за енергийна ефективност до 2030 г., силно се надяваме, че те също разбират, че глобалното икономическо лидерство и енергийната ефективност вървят ръка за ръка.
euractiv.com
