Частиците от микропластмаса също могат да изолират, вместо да замърсяват околната среда. В университета в Болцано е разработен ефективен изолационен материал, който се състои от екстракт от червени водорасли или по-скоро агар агар, както и от най-малките пластмасови отпадъци.
Те съставляват до четири пети от микропластмасите, които замърсяват екосистемата на океана. Това са пластмасови частици с размер по-малък от 5 милиметра, или по-скоро малки останки от пластмасови опаковки, но също и от пластмасови бутилки или чували. Според ООН през 2017 г. в Световния океан са плували до 51 трилиона такива малки частици.
Според Марко Каниато, изследовател и преподавател във Факултета по естествени науки и технологии в Университета в Болцано, такива частици също могат да бъдат ресурс. Те биха могли да се използват за устойчив материал за изолация. Неговият изолационен материал, който сега е патентован и според Университета в Болцано е изключително ефективен, се основава на биополимер. За основа служи екстракт от агар агар, който се използва като растителен желиращ агент.
Алтернатива на каменната вата
Каниато добавя калциев карбонат към този полимер и след това го смесва с прахообразна пластмаса, която е подобна на микропластмасата, открита в океаните. Това са частици от полиетилен, PET, експандиран и разпенен полистирол. След като материалът се желира, той се замразява при минус 20 градуса в продължение на дванадесет часа и след това се лиофилизира, за да се отстрани водата. Крайният продукт е порест материал, който може да се използва като алтернатива на каменната вата.
Както университетът пише, не само самият продукт, но и производственият му процес са екологични. Дори водата, която се отделя в края на лиофилното сушене след размразяване, се използва повторно.