Нова еко фасадна система изцяло от тухли

Backstein 1

Разработена от Университета в Люцерн, при нея не се използват синтетични материали, допринася за здравословния климат в помещенията и в дългосрочен план е екологична, тъй като не налага извършването на чести ремонти – при новаторската фасадна система цялата обвивка на сградата е изпълнена от тухли.

Когато има керамични тухли отвътре, това съвсем не означава, че има такива и отвън – в Швейцария например 80% от тухлената зидария на жилищните сгради е запечатана с изолационни покрития и затова много не се различава от бетонните стени. Данните са на Keller AG.

По правило между външната мазилка и тухлата следва да се положи изолационен слой, който често е по-дебел от самия зид. „За климата в помещенията плътната изолация е проблем, тъй като тя пречи на „дишането“ на жилищата и задържа влагата вътре.“, обяснява Марвин Кинг от Университета в Люцерн (HSLU). Освен това изолационните материали често съдържат пестициди и са обработени с различни вещества за огнеустойчивост. След около 30 години употреба се налага подмяна и ремонт, а старата изолационна система се превръща в боклук и не може да бъде използвана допълнително.

Екозидария от керамични тухли

Че съществуват и по-екологични решения, доказва фасадната система, разработена съвместно от институтите по техника и архитектура към Университета в Люцерн и Keller AG. KISmur (названието на системата) се състои само от керамични тухли и съгласно информацията от HSLU не се нуждае от синтетични материали. По-тънкият вътрешен слой е с дебелина от 15 см, той е носещ за конструкцията и е направен от твърда керамика. Външният изолационен слой е повече от двойно по-дебел и се състои от по-меки и по-големи керамични блокове. Неравностите се изравняват с междинна фуга от ок. 1 см. Накрая фасадната система се покрива с мазилка отвън и отвътре, като самите тухли остават невидими за окото.
Backstein 2a
Паропропусклив материал, спестява допълнителна климатизационна техника

Екипът, работил по разработката, съобщава, че благодарение на паропропускливите естествени материали и добрата им способност да задържат топлината, няма нужда и от допълнителна климатизационна техника за осигуряване на благоприятен климат в помещенията. „По този начин малко по-високите разходи за изграждането на системата реално се възвръщат многократно“, обяснява Кинг. „Използването на всяка допълнителна техника е свързано с редовна поддръжка и подмяна и това се отразява на разходите по поддръжката на едно жилище.“

Новата фасадна системата отбелязва точки и по отношение на устойчивостта на земетресения. Според HSLU тестовете показват, че целевото свързване на вътрешния и външния слой на системата може да поеме по-големи хоризонтални сили по време на земетресение, отколкото конвенционалната зидария.

Друг интересен факт в разработването на KISmur е, че системата се развива в нейната цялост и се съблюдават всички детайли – кои нейни части (тухли, хоросан, мазилка или прозорци) как се съчетават с останалите в системата. За тази цел в проекта участват освен производителят на тухли Kellner AG, компанията за прозоречни системи Biene и специализираните във външните мазилики Agitec AG.

Пестене на енергия в дългосрочен план

Изследователите от HSLU провеждат изпитания на фасадната система не само относно строителните ѝ качества, но и с оглед на цялостния ѝ срок на живот. На базата на експериментални инсталации е проверена способността ѝ за деформиране, а чрез различни симулации са тествани условията на комфорт както и енергийното поведение на системата.

Въпреки че производството на тухли изисква малко по-малко енергия от това на бетона, то при него изпичането става при високи температури. Кинг отговаря положително на въпроса дали новата система наистина е по-добра от екологична гледна точка от конвенционалните фасадни топлоизолационни системи. „Когато става дума за оценка на енергийното поведение на сградите, краткосрочното мислене е безотговорно. Ние строим не за следващите десет, а за следващите сто години.“ По тази причина енергийният анализ трябва да включва целия жизнен цикъл на една сграда.

Кинг подчертава още веднъж предимствата на системата: още за създаването ѝ е необходима по-малко енергия отколкото при конвенционалните топлоизолационни композитни системи. Според изчисленията на HSLU при първия цикъл на реновиране, след около 30 години, системата е с предимство пред стандартните, където е необходима подмяната на синтетичния изолационен слой. Дори и при втория цикъл на реновиране (след 60 години), новоразработената система не се нуждае от подмяна, с което отново се пестят енергия, финансови средства и излишни отпадъци.

Вижте също...