Кулата на свободата в Техеран е вероятно най-известната забележителност на иранската столица в последно време. На пет минути с кола на изток се намира кампусът на Техническия университет. И двете са построени по времето на шаха и са преименувани след Иранската революция от 1979 г. Днешният Технически университет Sharif е открит през 1965 г. по американския модел на Масачузетския технологичен институт (MIT) в Кеймбридж, а от 2012 г. е един от иранските университети, временно санкционирани от ЕС. През 2016 г., след като санкциите са отменени, около университета започва изграждането на зона за иновации Sharif – технологичен парк с площ от 250 хектара, финансиран от държавата, който се простира на югозапад до Кулата на свободата. В този квартал Hooba Design Group, ръководена от архитекта Hooman Balazadeh, построи висока офис сграда.
Офис сградата Sharif, наричана още Bontech Tower, е компактна кула с осем надземни етажа, три сутерена и 7200 квадратни метра брутна разгъната застроена площ. Основният потребител – Bontech – е компания за информационни и комуникационни технологии, която е връзката между науката и частния сектор. Сградата, която се намира в непосредствена близост до квартален парк, е построена върху парцел, който вече е бил застроен до първия етаж, и е съобразена, наред с други неща, с изискванията на преподавателите от ТУ за споделени работни пространства в близост до университета.
Два асансьора и две стълбища са обединени в компактно пространство за достъп от северната страна. На приземния етаж значителна част от пространството заемат фоайето и лекционната зала с подиум и около 60 места. На горните етажи се намират офисните помещения, допълнени от няколко по-малки заседателни зали, които са концентрирани в западната част и североизточния ъгъл на сградата. Организацията на офисните помещения в южната част на сградата варира от стаи за двама, шест, осем, десет и дванадесет души до отворени офиси с повече от 30 или дори 50 работни места. Спомагателните помещения, като кухненски боксове, тоалетни и сървърни помещения, са разположени в близост до входното пространство.
Перфорирана окачена фасада от въртящи се тухлени модули
Кубичната структура е омекотена от няколко по-малки вертикални ниши, засадени с иглолистни дървета, които в същото време доставят светлина във вътрешността на сградата с офисните помещения. Корпусът е съставен от повтарящи се елементи, които представляват адаптация на класическата тухлена зидария в три различни варианта. За да създадат препратка към тухлените сгради от 60-те години на миналия век на съседния Технически университет, архитектите вземат за отправна точка размерите на положените там тухли от 10×20 см. Въпреки това те променят компактния обем и оформят плосък кубоид от червени тухли с външни размери 19,5×35 см и централна ниша с размери само 10×20 см.
Само страните на правоъгълния отвор са глазирани в тюркоазено синьо. Осемнайсет от тези кухи блокове – три един до друг и шест един над друг – са окачени на стоманени рамки, които образуват правоъгълните модули на тухлена окачена фасада. Някои от тези модули, разположени пред прозорците, са монтирани с възможност за въртене, което допълнително оживява външния вид на фасадата. Проектирани като интелигентни слънцезащитни панели, те автоматично се адаптират към слънчевите лъчи през деня и чрез завъртане оптимизират степента на засенчване.
Визуален парадокс
Фасадата придобива лек, текстилен вид благодарение на кухите блокове с цветни остъклени вдлъбнатини, въпреки иначе визуално тежкия тухлен материал. По отношение на дизайна този визуален парадокс се отнася до предназначението на сградата като място за информационни технологии с нейните подвижни граници между физически реалното и виртуалното измерение. Въпреки че по-голямата част от фасадните повърхности се състои от перфорирани модули, на някои места има и модули със затворени тухлени блокове, например в областта на парапета на озеленените ниши.
Те имат само плитък профил, при който централната правоъгълна повърхност – без ръба на глазурата – е само леко вдлъбната. Образът на фасадата се допълва от трети, също така затворен тип елементи с дълбоко профилиране и остъклени вътрешни флангове. Когато в тъмното фасадата е осветена отвътре, може да се усети нейният лек, подобен на плат характер. Тогава сградата изглежда екстровертна, докато през деня тя изглежда по-интровертна поради хомогенната си обвивка.
Снимки: Parham Taghioff