
Реконструираният Берлинския градски дворец беше открит на 16 декември 2020 г. За цветните зони строителите разчитаха на продуктите на KEIM. Но как да бъде определен историческият колорит на сграда, чиито последни останки са взривени преди 70 години?
По логични причини реконструкцията на историческия облик е ограничена до фасадите, докато интериорът напълно отговаря на изискванията на съвременния изложбен и събитиен бизнес.
В търсене на подходящия нюанс
Но какъв точно цвят трябва да получат реконструираните фасади? Примерите от оригиналната строителна тъкан са също толкова малко, колкото оригиналните строителни документи. И така, към кои източници би трябвало да се обърне човек? Офортите, направени от Йохан Дейвид Шлеуен около 1750 г., се считат за ранни изображения на сградата, но те не са оцветени. Едва на картини на художника от епохата на Бидермайер, Едуард Гартнер, от началото на 19-ти век, могат да се намерят цветни изображения, показващи жълтеникав замък, но по това време сградата е била вече над 100 годишна. Ползването на други образци за сравнение също се оказва трудно – фасадите на двореца Сансуси в Потсдам в стил Рококо, например, са жълти, докато бароковата оръжейна срещу Берлинския дворец е боядисана в розово.

Най-накрая е намерен остатък от мазилка, който се съхранява в двореца Шарлотенбург. Този оригинал, приблизително с размерите на длан, показва жълт нюанс в дюлево и може да бъде датиран с реставрационна експертиза към 1820 г. Доколкото знаем днес, това е най-ранната доказана цветна версия, така че изборът се спира на този тон. Той също така хармонира много добре с пясъчника на колоните, корнизите и рамките на прозорци и балюстради.
Ангажимент към оригинала
При боядисването са положени много усилия, за да се постигне външен вид, който се доближава максимално до историческия. Вместо обичайните днес емулсионни бои, са използвани минералните продукти на KEIM. Като основен тон върху вароциментовата мазилка първо е нанесен Soldalit.
За да се постигне в същото време ефект на дълбочина, след това в две работни стъпки се нанася разреден Restauro-Lasur. Това се прави както в миналото с четка, така че върху фасадата да си личи ръчния труд на майсторите. Върху изпъкналите повърхности се използва малко по-различен жълт нюанс, отколкото при вдлъбнати. Тази фина диференциация подчертава пластичността на фасадите.
Откритие в мазето
Преди да започне строителството, на мястото на бившия замък се правят археологически разкопки. Наяве излизат останки от избата и катакомбите, но също така и останките на стар манастир. Запазените стени са обезопасени, реставрирани и покрити с бетонен таван. Днес на това място посетителите могат да се задълбочат в миналото и да посетят отделна изложба за неговата история. Таванът е боядисан в черно и сиво с KEIM Optil, който е дискретен и позволява оригиналните компоненти и експонати да изпъкнат.


