Енергийна ефективност на сградите – желания и реалност

Приетата в рамките на Европейския съюз Програма 20/20/20 включва желанието и стремежа на европейските страни за опазване на околната среда, като поетите ангажименти включват до 2020 година:
20% увеличение на енергийната ефективност;
20% дял на възобновяемите енергийни източници;
20% намаляване на емисиите CO2.

Оказва се, че една голяма част, около 40% от разхода на енергия в световен мащаб, се използва за битови нужди, основно за отопление. Ето защо европейските държави поставят като приоритетна своя задача – превръщането на сградите с минимален разход на енергия в стандарт. В документите на съюза е записано тази задача да се реализира при обществените сгради до 2019 г., а за  всички останали сгради до 2021 г. Свеждането към нула на необходимостта от енергия налага създаването на сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия.

За съжаление  реалностите у нас са други. Българинът мисли индивидуално и не вниква в същността на проблематиката. Иска да му е по-топло, но смята, че с полагането на 5 см “стиропор” по фасадата това желание ще се задоволи. В масовия случай българският потребител не се интересува от качеството на влаганите материали и компетентността на строителната бригада! Важното е: „Да ми е евтино!” – е основният му мотивиращ принцип! За повечето хора терминът “Интегрирана топлоизолационна система” е нещо неясно, или ясно единствено в собствените му представи: като микс от продукти, с които се изпълнява топлоизолация по фасадата. В този смисъл, този термин е опорочен!

За да намерим решение на ситуацията, следва най-напред да си зададем следните въпроси:
Как да разпознаем истинските топлоизолационни системи?
Как да променим ситуацията в държавата, за да се гарантират поетите ангажименти към Европейския съюз?
Как да променим мисленето на хората, така че да изразходват ефективно предвидените средства?

Отговорите на тези въпроси следва да търсим в различни посоки:
     Нормативна база
Производители и търговци
Надзор на пазара
Проектанти
Строителен надзор
Строители
Инвеститори

Нормативна база:
Проблем 1: В много от проектите се залагат стойности на топлофизичните характеристики на материалите, които не са дефинирани в съществуващите наредби. Коефициентът на топлопроводност λ се приема за решаващ от Инвеститора при избора на ТИ материал. Същевременно различията в стойностите на този показател при повечето предлагани на пазара плочи са в третия знак, т.е. те са несъществени. Тези различия се повлияват при изчисленията с разлики в дебелината на топлоизолационните плочи от по няколко милиметра.

Решението: Топлофизичните характеристики на материалите са посочени в табл. 1, Приложение № 4 от Наредба 7 за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради (Там за полистирен коефициентът на топлопроводност е указан λ = 0.041 W/mK). Посочените в таблицата стойности са изчислителни, т.е. следва да се използват от инженерите/архитектите–проектанти при изготвяне на инвестиционния проект (част Топлотехническа ефективност).

В наредбата (чл. 10, ал. 5) е указано, че освен от приложението, характеристиките могат да се вземат от техническите спецификации на производителя на продукта. Това обаче, може да се приложи единствено в случаите, когато производителят е определен предварително или когато изчислението се извършва на по-късен етап, при вече съществуващ проект и се цели преизчисляване на показателите;

Проблем 2: В проектите от обществени поръчки се залагат коефициенти на топлопроводност в интервала λ = 0.028 W/mK – 0.040 W/mK, без реални основания за избраното число (не се взема изчислителната стойност, съгласно Приложение 4 на Наредба 7);

Проблем 3: У нас липсва осъвременена Наредба (технически правила и норми) за контрол при изпълнението и приемането на топлоизолации в строителството;

ІІ. Производители и търговци:
Проблем 4: За топлоизолиране на сгради България е приела европейския стандарт EN 13499 (Топлоизолационни продукти за сгради. Външни топлоизолационни комбинирани системи (ETICS), на основата на експандиран полистирен. Изисквания). Този стандарт не е хармонизиран, което означава, че произведените по него продукти могат да бъдат предлагани само на българския пазар, т.е. тяхното качество не е признато в другите европейски страни. На продуктите, произведени по този стандарт, не следва да бъде поставяна СЕ-маркировка.

Решението: В Европейския съюз, при производството се прилага хармонизираното Ръководство за изпълнение на интегрирани топлоизолационни системи с мазилково крайно покритие – ETAG 004. В момента е издаден мандат за изготвяне на нов европейски стандарт, в основата на който да стои Ръководството и след това да се достигне до неговото хармонизиране сред страните-членки на общността.

Проблем 5: Недостатъчен контрол на верността на етикетите на продуктите
Решението: Органите по надзор на пазара трябва да осъществяват регулярен контрол на продукцията, включително изследването на продуктите в специализирани лаборатории. По този начин производителите ще бъдат принудени да поставят етикети на продукта и да издават Декларации за съответствие с точно описание за свойствата и начина на приложението му, без наличие на невярна или заблуждаваща информация.

Проблем 6: Дават се гаранции без покритие от фирми–производители, което ги прави фаворити за спечелването на голям брой поръчки, (например по финансирани от правителството програми).

ІІІ. Проектанти:
Проблем 7: Студентите по архитектура не изучават по време на следването си дисциплината “Изолации в строителството”;

Проблем 8: Проектантът–архитект, като ръководител на проектанския екип, сам “преценява”, дали да изпълни част “Енергийна ефективност” от инвестиционния проект или да я възложи на специалисти–инженери.

Проблем 9: В много проекти частта “Енергийна ефективност” е залегнала схематично. Архитектът коментира обикновено само:
1. “Стиропора”, със съответен коефициент на топлопроводност и дебелина;
2.  Цветът на “минералната” мазилка.

ІV. Надзор:
Проблем 10: Служителите на общините не упражняват контрол върху безразборната промяна в облика на фасадите – остъкляване на тераси/балкони, изпълнение на топлоизолация и измазване на отделни апартаменти и/или етажи от фасадата. Тези дейности се явяват промяна във фасадата – нещо, което се допуска единствено след одобрение от главния архитект на всяка една община.

Проблем 11: Надзорните фирми не разполагат с критерии за работа. От една страна липсват добри проекти, от друга – липсва наредба, по която да е възможно осъществяването на качествен контрол.

V. Изпълнители:
Проблем 12: Фирмите–изпълнителки разполагат със свободата да влагат най-евтините продукти от пазара (отсъства реален контрол от строителния надзор на обекта), което в много случаи е изгодно и за Инвеститора–предприемач, защото намалява разходите му.
Много често в търговете участват големи строителни фирми и консорциуми, които печелят с ниски цени, а изпълнението е за подизпълнители, които са притиснати да работят на безценица.

VІ. Инвеститори:
Проблем 12: По характера на собствеността, инвеститорите се разделят на два сегмента:
собственици – държащи на качествено изпълнено строителство;
предприемачи и общини (при обществени поръчки) – които с малки изключения (бутикови луксозни сгради) държат основно на ниската цена.

Проблем 13: Всяка община налага собствени критерии при избора на топлоизолационния материал, (обикновено съобразявайки се отново със стойността на коефициента λ).

Проблем 14: Критериите, относно качеството на продуктите и гаранциите, при обществените поръчки, са силно занижени.

Проблем 15: Надзорните фирми в много случаи се наемат и финансират от Инвеститора. Това води до принизяване на ролята им в процеса на строителство и до ограничаване на дейността им единствено в документалното узаконяване на строежите, без осъществяване на реален контрол по изпълнение на строително-монтажните работи.

Решаването на изтъкнатите дотук проблеми може да се осъществи единствено чрез предприемането на адекватни мерки, а именно:
– По-скорошното въвеждане на хармонизиран европейски стандарт за Външните топлоизолационни комбинирани системи;
– Изработване на технически правила и норми за контрол при изпълнението и приемането на топлоизолации в строителството;
– Въвеждане и изучаване на дисциплината “Изолации в строителството” от студентите кандидат-архитекти;
– Строг контрол от Надзора на пазара.
– Контрол от общините по промени, изпълнявани по фасадите на сгради;
– Реално отделяне на Строителния надзор от Инвеститора, осъществяване на строг контрол по изпълнение на СМР;
– Въвеждане на единни критерии при изработването на заданията за обществени поръчки.

За контакти и повече информация – www.baumit.bg

Вижте също...