pixel

Как водата променя изолационните свойства?

vlaga

Според наредбите за енергийна ефективност за минимална топлоизолация и строителната физика, наред с другите характеристики, на преден план се поставя оразмеряването на дебелината на изолацията на компонентите. Това се прави въз основа на номиналната стойност на топлопроводимостта на даден материал. В допълнение, трябва да се предоставят доказателства за защита от влага по метода на Glasers в съответствие с DIN 4108-3.

Въпреки че по принцип може да се каже, че само сухата изолация е функционираща изолация, прилагането на DIN 4108-3 допуска загуби при конденз. Той обаче не трябва да надвишава определените гранични стойности през зимния период при размразяване и трябва напълно да се изпари през топлите месеци. Последователността от слоеве на покривни конструкции трябва да бъде проектирана по съответния начин и да бъде избрана съответната дебелина на въздушен вентилиращ слой, в който се случва дифузия на водна пара. От гледна точка на изолацията това всъщност е парадокс, тъй като най-ефективните показатели на изолацията са необходими през зимните месеци, за да се постигнат енергийните цели. Следователно изолационният слой трябва да се поддържа без съдържание на вода.

Как водата променя изолационните свойства?

По принцип водата има по-висока топлопроводимост от въздуха. При изолационните материали се прави опит да се включи възможно най-високата пропорция на въздух в материалите. При разпенените продукти това става под формата на пори. Пропускливите материали без порови пространства, като изолационна вълна, могат да имат в сухо състояние съдържание на въздух до 92%.

При порести изолационни материали трябва да се прави разлика между тези, които са със затворени клетки, като пеностъкло, и материали, чиято пореста структура е (частично) свързана. Такъв е случаят с панелите от калциев силикат или газобетон. Тук влагата също може да попадне в материала чрез дифузия, като капилярна кондензация, и по този начин да навлажни по-дълбокото пространство на порите. Това се случва в зависимост от съществуващата структура и размер на порите. Процесът е типичен за строителните материали с абсорбционни свойства и обикновено протича като равновесна влага, която трябва да се разглежда в зависимост от относителната влажност.

При изолационни материали с непрекъсната и отворена пореста структура слоевете в материала могат да се навлажнят при транспорт. Ситуацията е различна при пеностъклото. Поради производствения процес и основата на материала изолационният материал има затворени клетки и следователно е непропусклив. Независимо от това трябва да се вземат защитни мерки срещу влага и при пеностъклото. Те обаче са ограничени до изрязаните области, които водят до отворени пори в областта на ръба. Ако водата попадне в зоната на разрязаните пори, цикълът на замръзване-размразяване може да доведе до много миниексплозии на конструкцията, което в дългосрочен план може да доведе до пълна загуба на изолационните ѝ свойства. За да се предотврати това, изолационните панели могат да бъдат напоени от всички страни с битум.

Ако пеностъклото е монтирано правилно, може да се приеме, че в материала няма да има влага. Това обаче е възможно при изолационните материали с отворени пори като EPS или вата. Следователно трябва да се предприемат конструктивни мерки с помощта на парни ограничители или пароизолации за защита на порестата структура или въздушните пространства.

Изследванията на Изследователския институт за термична защита (FIW) в Мюнхен показаха (срв. Zöller, М. в db – deutsche bauzeitung 09.2013, стр. 133), че топлопроводимостта се повишава при изолационен материал от EPS, който постоянно се овлажнява. В състояние на почти пълно проникване на влага изолацията постигна топлопроводимост λ=0,6 W/mK. Изследването също така показва, че 10 обемни процента вода в изолацията намалява наполовина нейния изолационен капацитет. По този начин изолационна плоча с дебелина 8 см има приблизително същата изолационна способност като ненавлажнена плоча с дебелина четири сантиметра.

При санирането на сгради е особено важно да се прецени дали по-нататъшното използване на влажна изолация или такава с ниска плътност има смисъл. Дори ако така инвестиционните разходи могат да бъдат намалени, проектантите и собствениците трябва да са наясно, че повишената топлопроводимост води не само до по-големи изисквания към отоплението, а и създава опасност от това влагата да увреди конструкцията, което пък може да повлияе и на нейните носещи показатели, ако натоварванията постоянно се увеличават.

Може да харесате още...

Izolacii.eu