Проектиране и изграждане с бактерии може да бъде бъдещето на архитектурата
Биологията придобива все по-силно присъствие в изследователските проекти, занимаващи се с проектиране и производство. Ала настоящото масово производство и производството на вещи за бита все още е доминирано от повече или по- малко традиционни фабрики. Дейвид Бенджамин, изчислителен архитект и ръководител на базираната в Ню Йорк практика „Живото нещо“, както и професор в Колумбийския университет, твърди, че живите клетки са готови скоро да станат на фабрики.
Тази зараждаща се тенденция е комбинация от биология, компютърни науки и човешки интелект. Целите, поставени от хората, се превръщат в биологични модели от компютри. Това води до създаването на най-разнообразни „типологии“ на бактериалните клетки в лабораторни условия. Архитектите използват специални програмни продукти за създаване на мулти-материални обекти по цифров път и след това ги преобразуват в биологични модели.
Заедно със своите сътрудници Бенджамин провежда вълнуващи експерименти с растителни клетки, от които най-новият е свързан с производството на клетки от дървесна тъкан – растения с дълги, кухи тръби, които се използват за транспортиране на вода. Те са компютърно моделирани и „отгледани“ в лабораторията на Университета Кеймбридж.
Бенджамин твърди, че може да са нужни само 8 до 10 години, за да стане възможно технологията да влезе в търговско производство. Една от програмите на Министерството на отбранителните инициативи в САЩ вече планира да замени използваното в момента биоинженерство с производствен процес „по заявка“ – идея, включващи стотици милиони долари, която може да бъде особено интересна за компаниите, финансиращи създаването на военна техника. От своя страна „глюкозната икономика“ – икономическа система, която разчита на захарта като основен източник на енергия и заместител на нефта – би могла да означава, че цялата човешка цивилизация може да премине от използването на изкопаеми горива към такива, произведени чрез фотосинтеза.
