Съвременни изисквания към вентилираните фасади

Фасадата е един от основните компоненти на сградата, както и нейната визитна картичка. Но найната цел не е само естетическа, както е било в миналото. Днес изискванията към нея са значително повече. Фасадата трябва да служи като топлоизолация, да бъде пожароустойчива, да не задържа влагата, както и да служи като звукоизолация. Всички тези съвременни изисквания се изпълняват в най-голяма степен от вентилираната фасада.

Основните компоненти на вентилираната фасада това са външно крайно покритие-облицовка, носеща конструкция, въздушен слой или канал, топлоизолация и външна стена.

Функцията на външната стена е да осигурява непропускливостта на въздуха на фасадата и да предоставя основа за закрепване на останалите компоненти на системата.

Елементи на системата:
1. Външна стена;
2. Ursa FDP 2V;
3. Вентилационен канал;
4. Фасадни плочи-клинкер, Композит, фиброцимент, Естествен камък и др.;
5. Фасаден профил;
6. Дюбел.

Функцията на външната стена е да осигурява непропускливостта на въздуха на фасадата и да предоставя основа за закрепване на останалите компоненти на системата.

Най-използваните основни стени са:
– Решетъчни керамични тухли;
– Фабрични бетонни блокове;
– Газобетонни тухли;
– Стени от стоманобетон;
– Сухи системи върху конструкция от профили.

Всеки вид материал за покритие трябва да се окомплектова с фундамент, съставен от конструкция от профили и системи за укрепване и свързване.

Този фундамент е характерен и специфичен за всяка система; между най-общо използваните материали са:

– Алуминиеви профили.
– Профили от поцинкована стомана

Основната фунцкия на изолиращия материал е избягване на топлопренасяне между вътрешната и вънншната среда на сградата.

Сред най-често използваните материали са плочите от минерална стъклена вата, покрити със стъклен воал. Продуктът, който предлага компанията URSA за топлоизолация на вентилирана фасада е URSA FDP 2V, който предлага:
– Отлична топлоизолация;
– Паропропускливoст;
– Отлична звукоизолация;
– Дълготрайност и надеждност;
– Негоримост;
– Стабилност на формата;
– Лесен за обработка.

Въздушният канал е основният компонент на системата. Неговата функция е сложна и можем да я опишем по следният начин:
– Налягането, предизвикано от вентилирания канал прави така, че динамичните усилия на вятъра, действащи върху външното покритие на фасадата, да не достигат до вътрешните компоненти, така че те се поставят винаги в “защитена” зона. Наличието на “свободни” съединения в покритието спомага за уравновесяване на динамичните налягания, упражнявани от вятъра въху покритието;
– Въздушният канал действа като дренажна система срещу евентуалните пропивания на течна вода, които се толерират посредством свободните съединения на външното покритие, така че вътрешните компоненти да са винаги в “сухо” състояние. Въздушната циркулация, благопрепятствана от термичната й тяга, позволява охлаждането на излишъка от слънчева радиация, падаща върху слоя на покритието;
– Вентилацията на канала позволява изтеглянето на парата от водата, получена от изпарението от бетонния пояс на сградата. Тази особеност прави непрепоръчителна употребата на материали с ниска пропускливост на пара като EPS, XPS и полиуретан.

За подсигуряване на всички тези характеристики, въздушният канал трябва да е постоянен по цялата площ на фасадата, да разполага с входни системи (в ниските зони) и въздушен изход (във високите зони) и да поддържа минимална дебелина, не по-малка от 40 mm

Конструкция
Препоръчително е височината на вертикалните профили да не превишава 4 m, тъй като могат да се произведат движения, които да засегнат външното покритие с прекомерни линейни разширения на профилите в дължина.

Крайно покритие
Функцията на покритието е образуване на външната облицовка на фасадата и поради това е отговорно за нейния външен вид и предоставя първи защитен екран спрямо пропиването на дъждовна вода и вятър.

Обвивката на покритието е фиксирана към основната стена на фасадата посредством система от винкели и профили за всеки вид покритие.

Видове покрития
Измежду видовете покрития, най-използваните са:
– Плочи от акрилни разтвори;
– Метални плочи;
– Пластмасови плочи;
– Плочи от фиброцимент;
– Плочи от напластени ламинати;
– Керамика;
– Гранитогрес;
– Мраморен агломерат;
– Естествени или изкуствени камъни.

Огромното разнообразие от покривни материали позволява обширна възможност от избор на различни външни видове на фасадата.

Предимства на вентилираната фасада


Топлоизолация
Благодарение на факта, че изолиращият материал се поставя във външната част на фасадата, сградата се предпазва постоянно и еднородно като “се обвива”.

Външната изолация избягва образуването на термомостове както при бетонните греди и колоните, поставени във фасадата, без да се осъществява никаква допълнителна дейност. По този начин се оптимизират характеристиките на термозащитата в сградите, като се получават максимални приходи от използването на изолиращия материал.

В системите за външна изолация (вентилирани фасади) е лесно да се постигнат много ниски U-стойности и висока енергийна ефективност.

Намаление на термичните колебания на бетонните пояси и конструкцията.
Външното положение на изолиращия материал избягва отражението на термичните колебания на външната температура (ден-нощ/зима-лято) в бетонните пояси, като минимализира движенията на конструкцията, вследствие на термичното колебание.

Благодарение на ниския си коефициент на топлопроводност, стъклената вата URSA GLASSWOOL осигурява високо ниво на топлоизолация.

Вентилацията на въздушния канал позволява отнемането на прегряването на слоя на сградата, предизвикано от слънчевата радиация. Така се минимизират слънчевите коефициенти през лятото и се намалява термичното утежняване на сградата, снабдена с вентилирана фасада.

Благодарение на вентилацията на въздушната камера се избягва прегряването през лятото.

Белият цвят на изолиращия материал минимизира поглъщането му на топлина.


Звукоизолация
Системите на вентилираната фасада с външен изолиращ материал от стъклена минерална вата позволяват увеличаване на индекса на звукоизолация от вътрешната страна на сградата.

Индексът на звукоизолация се увеличава между 5 и 10 dB в зависимост от дебелината на изолацията. Стъклената минерална вата URSA FDP 2V за външна изолация има специфичен коефициент на съпротивление на въздушния поток >5 kPa/s•m² – параметър, който ни показва точното заглушаване, което ни предоставя тази вата.


Пожарозащита
В случай на пожар, въздушният канал може лесно да се превърне в път на предаване на огъня и дима между различните етажи или зони на сградата.

Стъклената минерална вата е подходящата изолация, тъй като е негорим материал. Нейният клас според Европейските норми за горимост на строителните материали е А1,A2, d0, s1, което е най-високият такъв клас.


Защита от вода
Изграждането на вентилиран въздушен слой между крайното външното покритие и външната стена възпрепятства достигането на пропитата вода посредством покривните съединения до вътрешните слоеве на фасадата, като осигурява по-добра непроницаемост на дъждовната вода.

Въздушният слой действа като система “с капилярен разрез” спрямо пропиването на дъждовната вода и позволява осъществяване на дренаж на пропитата вода, извеждайки я към ниските части на фасадата, където трябва да се дренира до външността.

Важно е да има дренажна система и тя да е освободена към външната част.
Стъклената минерална вата е некапилярен продукт, поради което не абсорбира дъждовната вода.

Външният стъклен воал, който има изолацията за вентилираната фасада предпазва стъклената минералан вата от действието на водата в течно състояние, която може да проникне посредством конструкцията или посредством неправилно проектираните отделни точки.

Образуването на кондензация в масата на бетонните пояси на фасадата е възможно, защото водната пара, съдържаща се във въздуха (от порьозността на строителните материали) достига достатъчно студени площи, за да се кондензира тази водна пара. В този случай имаме поява на термомост, при който в по-слабо изолирани част на сградата се появява конденз.

В случай на системи за външна изолация с вентилиран въздушен слой , всички бетонни пояси се изолират, като по този начин възможността от образуването на кондензации е практически неналична.

Използването на малко устойчиви на водна пара изолиращи материали (като полиуретани, EPS и XPS) затрудняват изпарението на бетонния пояс като увеличават риска от натрупване на пара и евентуално образуването на кондензация в изолиращия материал или външната стена.

Предимства:
– Външното приложение на изолацията премахва термомостовете (бетонни греди,пояси…);
– Прави възможно извършването на работата по рехабилитация на сградата без да се пречи на обитателите в сградата;
– Увеличава топлоизолацията на външната стена;
– Намаля енергийната консумация на сградата за охлаждане през лятото и за отопление през зимата;
– Подобрява звукоизолацията на сградата;
– Това е система за “сухо” строителство. Процесът на инсталиране е бърз и без технологично време на изчакване за изсъхване на разтворите;
– Прави възможна смяната на външния вид на фасадата на сградата като подобрява нейния външен вид и допринася за по-добрата естетическа на среда;
– Цялостната система е разглобяема и поради това е годна да се рехабилитира при различни условия;
– Използваните материали са разглобяеми и могат да се рециклират/ използват повторно;
– Приложим е за всякакъв вид фасада;
– Не се нуждае от предварителни подготовки на външната повърхност на стената (грундиране, байцване, саниране …);
– Съвместим е включително със стени с лоша планиметрия;
– Позволява при избор инсталации между въздушният слой и изолиращия материал;
– Външното крайно покритие и въздушният канал предпазват изолиращия материал и външната стена от външните сурови климатични условия (вода, слънце, вятър …).

Урса Словения ТП.

Вижте също...