Строителството с дървен материал ще намали CO2 в глобален мащаб

Замяната на цимента и стоманата с дървесина в градоустройственото пространство има двоен ефект върху емисиите на CO2: от една страна, емисиите на парникови газове могат да бъдат избегнати при производството на цимент и стомана, а от друга, сградите могат да бъдат превърнати в средство за намаляване на въглерода. Заключението е от проучване на международен екип от учени.

„Урбанизацията и нарастването на населението ще създават огромно търсене за изграждането на нови жилищни и търговски сгради“, прогнозира Галина Чуркина от Йелския институт за изследване на горите и околната среда в САЩ и Потсдамския институт за изследване на въздействията върху климата в Германия (PIK). По тази причина, според водещия автор на проучването, производството на цимент и стомана ще остане основният източник на парникови газове, ако не се предприемат някакви действия.

Според Чуркина, ако в световен мащаб се увеличи използването на технически обработена дървесина в строителната индустрия, такива рискове за глобалната климатична система могат да бъдат превърнати в ефективно средство за ограничаване на климатичните промени. „Нашият анализ показва, че този потенциал може да бъде реализиран при две условия. Първо, горите за дърводобив се управляват устойчиво. Второ, дървесината от събарянето на стари сгради се използва повторно.“

90% от новопостроените сгради – от дърво

За целите на проучването Чуркина и нейните колеги изчисляват различни сценарии за следващите тридесет години: ако в световен мащаб дървото се използва в строителството в същата степен като днес, до 2050 г. 0,5 процента от новите сгради ще бъдат направени от дърво. Ако употребата на дървесина в строителството се увеличи, делът на дървените строителни конструкции може да нарасне между 10 и 50 процента. Ако и страните с ниска степен на индустриализация в момента разчитат на устойчивия строителен материал, в бъдеще 90 процента от новите сгради могат да бъдат направени от дърво. Това от своя страна може да доведе до спестяване на 10 милиона тона въглерод годишно при запазване на статуквото („business as usual“) и на почти 700 милиона тона при реализация на 90% нови сгради с дървени конструкции.

В допълнение, строителството на дървени сгради в дългосрочен план намалява кумулативните емисии на парникови газове от производството на стомана и цимент поне наполовина, се съобщава в прессъобщението на Потсдамския институт за изследване на въздействията върху климата в Германия. Според PIK това може да не изглежда толкова много в сравнение с настоящия глобален отпечатък на въглерода от около 11 000 милиона тона. Но преминаването към по-широкото използване на дървесината в бъдеще може да допринесе много за постигане на целите за стабилизация на климата от Парижкото споразумение.

180 кг въглерод на квадратен метър

Ако приемем, че строителството продължава да използва бетон и стомана, а разгънатата застроена площ на човек се увеличава в съответствие с настоящата тенденция, кумулативните емисии от минерални строителни материали могат да достигнат до една пета от бюджета на емисиите на CO2 до 2050 г. Авторите на изследването твърдят, че бюджетът не трябва да бъде надвишаван, ако се стремим да намалим температурата с повече от 2 градуса по Целзий, както обещаха правителствата в Парижкото споразумение. Те са убедени, че само с намаляване на CO2 могат да бъдат компенсирани останалите емисии, които трудно можем да избегнем, особено тези в селското стопанство.

Дървените сгради биха могли да бъдат такова средство за намаляване на CO2: според резултатите от изследването, пететажна жилищна сграда от глулам (glued laminated timber = слепено ламинирано дърво) може да спести до 180 килограма въглерод на квадратен метър. Това е три пъти повече от повърхностната биомаса на гори с висока въглеродна плътност.

И все пак: „За да се увеличи значително използването на дървесината, защитата на горите от неустойчиво обезлесяване и много други заплахи е от решаващо значение“, споделя съавторът в проучването – Кристофър Райер от PIK. „Нашата визия за устойчиво стопанисване и регулация би могла в действителност да подобри състоянието на горите в световен мащаб, защото на тях се отделя по-голямо значение и стойност.“