Защо Европа не предприема действия за енергийните загуби?
Голямо проучване на E3G (Third Generation Environmentalism) за кампанията Renovate Europe анализира дела, посветен на енергийното обновяване на сградния фонд в националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ), показвайки, че амбициите остават малки и че държавите членки не са предвидили планиране след 2026 г. В момент, в който повишаването на енергийната ефективност става все по-спешно от всякога поради стремителното нарастване на цените на енергията, плановете представят огромна пропусната възможност за значително намаляване на потреблението на енергия.
На своята 10-та годишнина Renovate Europe стартира Renovate2Recover – обновяване за ново начало: проучване, направено от E3G с участието на националните партньори на кампанията, което показва, че огромното финансиране, предоставено в рамките на Механизма за Възстановяване и Устойчивост (МВУ) (чиято цел е да смекчи икономическото и социалното въздействие на пандемията на коронавирус и да направи европейските икономики и общества по-устойчиви), не се използва напълно. Като резултат от проучването се предлагат 9 препоръки, които биха позволили на държавите членки да въведат промени в плановете си, за да отговарят на целите на „вълната за обновяване“.
С оглед засилване на зеления преход, от държавите членки бе искано да изразходват поне 37% от МВУ за действия, свързани с климата, като енергийното обновяване е препоръчително да е водещ компонент. След разглеждането на всичките 18 плана от държавите членки проучването установи, че средно само 8% се разпределят за енергийно обновяване, като в повечето случаи се постига само 30% икономия на енергия, което е минимумът, изискван от насоките на МВУ.
„Това несравнимо допълнително инвестиране на обществени средства е златна възможност да се постави сградния фонд на ЕС в основата на пътя към постигане на целите за обновяване до 2030 г. и целите, свързани с климата до 2050 г.“ каза Ейдриан Джойс директор на кампанията Renovate Europe. „Но тези обновявания трябва да се извършат правилно и парите трябва да се изразходват добре. Затова се нуждаем от „дълбоки“ (или поетапно дълбоки) обновявания, които да надхвърлят 30% икономия на енергия”.
В допълнение към повишаването на нивото на очакваните икономии на енергия, проучването подчертава и необходимостта от инвестиране в подкрепяща рамка за създаване на устойчиви пазари за обновяване.
„Във фазата на изпълнение планираните инвестиции трябва да бъдат свързани с реформи, така че да създадат добра основа за развитието, растежа и „задълбочаването“ на пазара за обновяване след 2026 г.” Коментира Вилислава Иванова, водещ изследовател в E3G за проучването. „В противен случай има риск от намаляване на инвестиционните усилия, заложени в НПВУ след 2026 г. Привличането на частно финансиране трябва да бъде приоритет, наред с усилията за изграждане на способност за предоставяне и създаване на взаимодействие с други източници на финансиране от ЕС и национални фондове.“
За съжаление, държавите членки не бяха особено предвидливи за създаване на благоприятна инфраструктура, която може да координира сектора за обновяване извън прилагането на отделните мерки в НПВУ.
Проучването също така подчертава значението на ясна регулаторна рамка на ниво ЕС, която да допълва и стимулира действията от НПВУ на място. Резултатът от законодателните предложения, представени във Fit-for-55 (политически мерки, целящи да дадат възможност на ЕС да намали емисиите с поне 55% до 2030 г), които биха влезли в сила, докато се инвестира финансирането от НПВУ, ще бъде от решаващо значение в това отношение. Например, въвеждането на задължителни минимални стандарти за енергийна ефективност съгласно Директива за енергийните характеристики на сградите (EPBD) би било добър пример за всички участници в обновяването на сгради от институционални инвеститори до крайните потребители.
Проучването обхваща 18 от всички 27 държави членки и установи, че общата сума, която планират да инвестират в енергийно обновяване, е 39,9 млрд. евро, или 8,4% от общото финансиране. Този процент варира от най-ниските при някои, малко над 3% като в Австрия, до високите за други над 16% за Белгия. Разглеждайки цифрите в изчисления на глава от населението, виждаме, че в ЕС има огромни различия, например Гърция планира да похарчи 384 евро на глава от населението за енергийно обновяване, а Австрия планира да похарчи само 11 евро на глава от населението. Предложените инвестиции за енергийно обновяване са концентрирани в жилищния сектор, който получава над 23 млрд. евро (58%) финансиране, като сградите от публичния сектор се явяват втората по големина цел за инвестиции с близо 13 млрд. евро (34%).
„Въпреки че в сегашната си форма НПВУ няма да бъде видоизменен за обновяване на сгради, все още има възможност държавите членки да направят промени по време на фазата на изпълнение “, допълни Каролин Симпсън мениджър в Renovate Europe. „Това проучване следва да се разглежда като отправна точка за държавите членки и да насочат своя сграден фонд в правилната посока към 2030 и 2050 г., като повишат дълбочината на обновяването и планират занапред създаване на устойчива екосистема за обновяване в полза на гражданите, бизнеса и околната среда след 2026 г.”
Националните партньори на кампанията Renovate Europe ще бъдат много внимателни при наблюдението на работата на държавите членки и ще реагират на последователните оценки и препоръки, които Европейската комисия ще отправи относно НПВУ за периода до 2026 г.
Пълното проучване и всичките 18 отделни профила по държави могат да бъдат изтеглени от тук.
За повече информация относно съдържанието на изследването може да се свържете с:
Каролин Симпсън [email protected]
Вилислава Иванова [email protected]
Повече за кампанията Renovate Europe:
Renovate Europe е политическа комуникационна кампания с амбицията да намали енергийното потрбление на сградите в ЕС с 80% до 2050 г. чрез законодателство и амбициозни програми за обновяване. Ускоряването на скоростта на обновяване е ключов инструмент в борбата с изменението на климата и ще донесе големи ползи за хората, тяхното качество на живот и икономиката.
Партньори на Renovate Europe:
В момента в мисията на Renovate Europe активно участват 49 партньорски компании и асоциации, от които 18 са национални партньори, базирани в държави членки на ЕС.
