Новата подземна концертна зала Haus Marteau в Лихтенберг показва, че изисканата архитектура не е само за големите градове. Триетажната вила в стил Арт Нуво, проектирана от швейцарския архитект Ханс Шваб, е завършена през 1913 г. Тя служи на цигуларя и композитор Анри Марто и семейството му първо като лятна резиденция, а по-късно и като тяхно основно жилище. Според плановете на мюнхенската архитектурна фирма Peter Haimerl приземният етаж на вилата е преустроен и са добавени градина и подземна концертна зала. Благодарение на използването на гранитни елементи с форма на трески по стените и тавана, залата, която напомня на тунел, има отлична акустика.
За да се запази структурната и ландшафтната архитектурна цялост на съществуващата сграда, проектантите решават да преместят новата зала под земята. Разполагат я под наклон от южната страна на къщата така, че може да бъде разпозната само отвън по двете тесни фасади от неръждаема стомана, които стърчат над хълмистия пейзаж. След като влезете в залата, картината е грандиозна: таванът и стените са покрити с тетраедрични гранитни елементи с дължина до дванадесет метра. Само сцената в центъра на залата заема 65 квадратни метра. 33-те отломки с формата на трески са направени от повече от 330 отделни гранитни плочи с дебелина 40 милиметра, които са прикрепени към стоманена подструктура. Всеки отломък е уникат от Tittlinger Feinkorn – вид гранит, който идва от най-голямото находище на гранит в Бавария. Светлосивият цвят на гранита се слива с цвета на открития бетон, от който са направени стените и тавана.
Акустика: баланс между отражение и поглъщане на звука
Кубатурата, формата и материалите, с които е направена една концертна зала, до голяма степен определят как музикантите чуват собствените си инструменти и тези на другите изпълнители и как публиката възприема музиката. Едно от предизвикателствата, с които се сблъскаха акустичните специалисти в Haus Marteau, беше широката гама от приложения на залата. Тъй като залата е едновременно място за репетиции и концерти, може да се очаква повече или по-малко публика. Освен това тук се репетират и изпълняват много различни музикални жанрове. Второто предизвикателство е акустичната компенсация на твърдостта на звука от бетона и гранита.
Освен това при планирането на акустиката трябва да се вземе предвид относително малкият обем на помещението от 700 куб.м. При изграждането на концертни зали дървото често се предпочита поради акустичните му качества. Залата в Haus Marteau, от друга страна, се характеризира акустично с внушителните гранитни елементи по тавана и стените. Геометрията и подравняването на гранитните елементи са проучени от акустичните експерти по отношение на ефекта им върху акустиката на помещението, а звуковата естетика е оптимизирана в тясна координация с архитектите. Те са разработени по такъв начин, че звуковият фокус е насочен към сцената. Елементите едновременно отразяват и разпръскват звука. Звуковите отражения обаче не са насочени директно към публиката, така че се създава диференциран и в същото време топъл звук.
Ефективните повърхности, изработени от гранит и бетон, са балансирани от дървените трибуни за публика и тапицираните седалки. Тапицерията гарантира, че звукът се абсорбира дори когато няма публика. Публиката може да бъде настанена на четири реда седалки от две противоположни страни на сцената. Непосредствената близост на слушателя до музикантите насърчава висока степен на акустична прозрачност. В зависимост от това къде седите, се отварят различни перспективи за слушане.
Снимки – Edward Beierle, Peter Haimerl.