Архитектурното студио Snøhetta е изградило зелен покрив, наподобяващ хълм, върху обеми от дърво и пръст за сграда, посветена на американския президент Теодор Рузвелт, свързвайки я с хълмистия пейзаж на Северна Дакота, САЩ.
Разположена на хълм извън Медора, Северна Дакота, Президентската библиотека Теодор Рузвелт (TRPL) гледа към национален парк, който носи името на 26-ия президент на Съединените щати.
Сградата с площ от 95 000 квадратни фута разполага със зелен покрив. Той се свързва със земята и съответства на хълмовете и прериите на пустошта на Северна Дакота, с нейните дерета, клисури и хълмове, останали от древна ерозия.
Структурата е проектирана така, че да се вписва в мястото, като същевременно се откроява. Екипът не е искал тя да изглежда „извънземна“, а е искал да ѝ придаде присъствие, което да отразява древността на хълмовете.
Сградата разполага с два вътрешни обема, разделени от проход и покрити от масивен наклонен покрив. Дайкърс оприличава цялата схема на листо, положено върху два камъка. По-малкият обем включва театър и класни стаи, докато по-големият блок съдържа галерийни пространства и кафене.
Първоначално сградата е трябвало да бъде по-централно разположена на терена, но екипът я е преместил близо до стръмен склон. Това е създало гледка, рамкирана през стратегически разположените прозорци в галериите.
Дайкърс казва пред Dezeen, че комбинацията от покрива, местните материали и народните строителни форми, както и децентрирането на сградата в пейзажа, позволява на масивната конструкция да изглежда по-малка и по-приемлива.
„По-лесно е малките неща да се усещат по-големи, но е по-трудно големите неща да се усещат малки“, казва той. „Библиотеката е пейзажът, а пейзажът е библиотеката.“
Наклоненият зелен покрив има дървен софит с панели, докато проходът е с монументални стени от трамбована пръст, събрана от района, и в профил отразява някои от набраздяванията на релефа.
Използвайки изчислителни модели, екипът успява да изгради структура, която според тях е свързана с някои от прединдустриалните модели на сгради, както на местното коренно население, така и на ранните европейски заселници.
„По същество я проектирахме по същия начин, както би го направил човек, живял тук от поколения“, продължава той.
Дайкърс споменава също дървените паравани, използвани за защита от вятъра, и ориентацията на сградата, която позволява най-ефективното осветление от прозорците на фасадите и през оберлихтите.
Вътре, конструкцията е с открити масивни дървени елементи, като някои стени са покрити с гипс, за да се побере галерийната програма.
„Опитахме се да уловим забавянето и да поканим хората наистина да прочетат този пейзаж“, казва Делк.
Допълнителни отвори проникват през светлинни кладенци, които се свързват с циркулацията чрез шестоъгълен решетъчен таван, разкриващ използваните бетонни елементи.
В допълнение към използването на нисковъглероден бетон и масивна дървесина, са включени слънчеви и геотермални енергийни елементи и рециклиране на отпадъчни води.
На покрива са разположени и растения, събрани локално чрез проекта „Местни растения“ на Snøhetta. Поредица от облицовани с дъски и частично оградени пътеки и платформи, разклоняващи се от сградата, позволяват на посетителите да разгледат пейзажа отблизо.
„Това ни позволи да запазим и защитим голяма част от пасищата и в крайна сметка да работим за възстановяването им“, казва Делк.
Снимки: Nic Lehoux.