Възможно ли е процесът по изветряне да бъде спрян?
Изветряването на естествените каменни материали е необратим процес, но с напредването на технологиите в областта на консервацията и консолидацията, ние сме в състояние да забавим и дори да отложим разрушаването.
Има множество причина за загуба целостта на естествените камъни, като най-съществено влияние върху процеса имат замърсителите от околната среда, циклите на замръзване и размразяване, както и кристализирането на разтворимите във водата соли. Скоростта на разрушаване е в пряка зависимост от структурата и петрографския тип на камъните, обема на порите и др.
За да илюстрираме някои от проблемите, свързани с изветрянето на камъните, ще проследим етапите и жизнения цикъл на стена от каменна зидария (варовик):
През годините, конструкцията е подложена на многобройни цикли на намокряне и изсъхване. В следствие на това, в повърхността се инициира естествен процес на ерозия. През годините комбинацията от високата влажност и температури под точката на замръзване води до значително ускоряване на изветрянето.
Замърсяването на въздуха със серен диоксид, в комбинация с калциевия карбонат, съдържащ се в камъка, води до образуване върху зидарията на твърд, гипсов слой, който запечатва повърхността. Проникналата и акумулирана в камъните влага, не може да излезе и разтворените в нея соли започват да кристализират зад слоя гипс. Повърхността започва да се разрушава, става слаба, ронеща се и по-уязвима към външните неблагоприятни условия.
Собствениците на сградата забелязват проблема, но обикновено избират грешен подход за решаването му, като прибягват до използване на запечатващо покритие, което не позволява на камъка да „диша“. Резултатът е образуване на по-твърда от гипс външна обвивка, която предпазва само повърхността. Проблемът във вътрешността остава нерешен, разрушаването продължава и процесът на изветряне се ускорява.
Първата стъпка към решаване на проблема е да бъде направена задълбочена оценка на нанесените щети. След анализиране на получените резултати трябва да бъдат обмислени всички възможни варианти – евентуална необходимост от извършване на ремонтни дейности (които драстично биха променили вида на каменната зидария) или да избиране подход за консолидиране, едно елегантно в техническо отношение решение, значително щадящо външния вид и историческата стойност на камъка.
Консолидаторът като най-добро решение
Функцията на консолидиращия продукт е забавяне скоростта на повърхностното разрушаване на камъните. Най-успешните и най-предпочитани методи на лечение са тези, които най-малко променят характеристиките на обработената зидария. Заздравяването на камъните се извършва при подходящи климатични условия, придържайки се към правилото на минималната интервенция и по начин, който да минимизира рецидивирането на проблема в бъдеще.
Консолидиращият продукт трябва да предотврати процесите на изветряне и да възвърне външния вид до степен най-близка с първоначалния. Запазването на основните характеристики на камъните, като порестост, здравина, коефициент на температурно разширение, цвят, трябва да бъдат гарантирани и след провеждане на третирането им с консолидатора.
Без претенции за универсалност при решаване на всяка възникнала на обекта ситуация, в случай на необходимост от консолидиране на естествени камъни, силанът е продуктът, който в най-голяма степен запазва тези специфични за всеки петрографски тип характеристики, възвръщайки експлоатационните качества за години напред.
Дълбочина на проникване
Прието е, че „лечение“, ограничено само на повърхността на камъните е опасно, тъй като след време може да предизвиква срутване. В същото време, няма конкретен отговор на въпроса до каква дълбочина трябва да достигне ефектът на консолидиране, защото естествено е да се желае той да се разпространи в целия обем на увредената зона. Разбирането, че това е практически невъзможно и предвид доказаните в практиката резултати са довели до извода, че оптималната дълбочина за консолидиране на камъните е 25 mm.
Решението
Ниската влажност на въздуха, сухото строителство и голямата дълбочината на проникване са изключително важни условия за успешно консолидиране на камъните. Преди и по време на процеса е важно да се бъдат проучени състоянието на конструкцията и експлоатационните нужди на сградите.
За успешното консолидиране на камъните е важно да съобразим какъв е източникът на влага. Повечето стари каменни сгради са построени със сложна и несъвършена система за отвеждане на водата. С времето улуците ерозират, водата облива каменните фасади и инициира процеса на разрушаване. Предвид това, усилията за консолидиране на каменните зидарии трябва да бъдат фокусирани в местата, където водата е станала причина за изветряне и ерозия, като преди това се предприемат ремонтни дейности за отстраняване на течовете.
Навреме извършваните корекции, като част от регулярна поддръжка на сградните системи, са важни за елиминиране процесите на разрушаване на каменните зидове и детайли и удължаване на живота им.
Повече информация относно консолидиращия продукт за забавяне скоростта на повърхностното разрушаване на камъните, може да намерите на silotreat.bg.