Консервация на археологически структури

Консервация на археологически структури на Раннохристиянска базилика в крепостта Палматис, с. Оногур, област Добрич.

Палматис е древен римски град, който в границите на Римската империя е бил част от провинция Мизия Втора. Той е разположен на важен път, свързващ големите антични градове Дуросторум (днешната Силистра) и Марцианополис (днешна Девня). През VI в. Палматис получава статут на епископски център и се превръща в един от значимите градове в Мизия Втора.

Останките от Раннохристиянската базилика са идентифицирани първоначално през 2013 г. чрез геофизично изследване. През 2016 г. при спасителни археологически разкопки под ръководството на археолозите проф. Казимир Попконстантинов и Боян Тотев е разкрито олтарното пространство. През 2018 г. са проучени трикорабният наос и триделният нартекс на базиликата. Едно от най-впечатляващите открития при археологическите проучвания е синтронът (стъпаловидна каменна пейка), който е бил необикновено висок. Запазени са първите три от общо деветте стъпала.

Remmers

Remmers

Проблем на старите стуктури и градежи е процесът на изветряне на минералните строителни материали. Този процес е съпроводeн с отслабване на структурата, вследствие увеличаване на порьозността на материала от загуба на свързващо вещество. При това се явява необходимост от укрепване c целенасочено запълване на пори и кухини, възникнали под въздействие на атмосферни влияния (т.е. при изветряне), чрез прилагане на сходни или идентични на естествените свързващи вещества. Например в якостния профил на прясно дялан камък, якостите и еластичността са еднакви както на повърхността, така и във всяко едно място на напречния срез. В резултат на изветрянето, това начално състояние се губи. То може да се възстанови чрез укрепване (консолидация). Консолидацията не трябва да влияе върху участъци от материала със запазени във времето характеристики на якост и еластичност. При различните строителни материали за постигане на балансирани якостни профили е необходимо укрепване с различни консолиданти.

Remmers има разработена гама от консолиданти, различаващи се по следните критерии:
– по съдържание на свързващо вещество (така наречената степен на отлагане на гел);
– по структура на гела (с или без съдържание на еластифициращи структурни компоненти);
– по типа връзки с основата.

За теренна консервация на археологически структури на Раннохристиянската базилика в крепост Палматис, област Добрич беше доставен и дарен на международния доброволчески екип KSE 300 HV – модифициран консолидант специално за варовик със степен на отделяне на силикагел – 30%, разредител V KSE и еластифициран консолидант KSE 300 E.

Remmers

Консолидантите на база на естери на силициевата киселина показват върху силикатни основи две взаимносвързани действия: от една страна естерът на силициевата киселина химически се съединява с кварцовия пясък в основата, от друга – в порите на основата се образува тризмерен адхезионен мост (свързващо вещество във вид на силикагел), който води до заздравяване на основата. При консолиданта за варовик KSE 300 HV, за да се получи химическо съединение на естера на силициевата киселина с калцитните основи се използват специално разработени вещества, усилващи адхезията.

За промяна на концентрацията на консолидантите (осъществяване на целенасочен контрол на степента на отделяне на силикагел) бе доставен разредител V KSE.

Remmers

За укрепване на силно изветрени камъни се достави еластифициран консолидант KSE 300 E. При укрепването на материали с големи пори от естествен произход или възникнали вследствие на изветряне кухини, класическите консолиданти могат да се прилагат само в определени граници и условия. През 90-те години се разработва естер на силициевата киселина, при който чрез добавяне в състава на „меки сегменти” полученият силикагел става по-еластичен. При укрепване с еластифицирания консолидант KSE 300 E, възникващото по време на реакцията вътрешно напрежение намалява и се създава „мост” от силикагел. Допълнителен положителен ефект в сравнение с класическите консолиданти се явява оптималното съотношение между натиск и опън, и повишаването на модула на еластичност.

„Планиране и изпълнение на теренна консервация на Раннохристиянска базилика в крепостта Палматис, област Добрич“ („Mapping and Conservation of an Early Christian Basilica, Palmatis fortress, Dobrich region”) е проект за опазване на недвижимото културно наследство с участие на доброволци от различни държави, организиран в партньорство между European heritage volunteers и Регионален исторически музей – Добрич, със съдействие на Община Тервел.

В периода 14 – 28 юли 2019 г. 10 доброволци от България, Русия, Япония, Индия, Китай, Германия, Косово, Албания, САЩ и Испания вземат участие в проекта, под ръководство на уредника на „РИМ-Добрич“ – Боян Тотев и реставраторите д-р Красимира Франгова (The Royal Danish Academy of Fine Arts Schools of Architecture, Design and Conservation, Denmark) и Томе Филов (Национален институт Стоби, Македония). Участниците ще преминат теоретична подготовка и ще извършат практически дейности.

Remmers

Remmers

За контакти и повече информация – www.remmers.bg.

Автор инж. Весела Заманчева.

Вижте също...