Саниране на скатен покрив

В сградите се използват 40% от цялата изразходвана енергия в ЕС, от които 70% за отопление. Повече от 60% от сградите нямат подходяща изолация на външните стени, поради което изразходват големи количества енергия. Голям разход на енергия за отопление се получава преди всичко за сметка на по-старите жилищни сгради, строени по тогава действащите по-леки стандарти за топоизолация на сградите. Със санирането на външните стени подобни сгради могат значително да намалят разходите за отопление.

Най-лесна за изпълнение и икономически най-оправдана е мярката за подобряване на изолацията на покрива съответно санирането на по-старите стени. При непрекъснатото нарастване на цените на енергийните източници това е добра дългосрочна инвестиция, която се възвръща само за няколко години.

Независимо от това, че при покрива топлинните загуби на сградата са 20-30% от общите загуби, покривът играе много важна роля за осигуряване на комфорт в сградата. Покривът предпазва сградата от външни влияния, каквито са сняг, дъжд, студ и горещина. Така пространството под покрива е подложено на директния удар на студ и горещина, поради което без достатъчна и качествена защита от топлоизолация това пространство бързо се охлажда или прегрява, което оказва силно влияние на топлинните загуби, а като последица от това е по-голям разходът на енергия за отопление и охлаждане. Все повече повишаващите се цени на енергийните източници силно засягат семейния бюджет, поради което трябва да бъде намерено бързо решение за намаляване на разходите за отопление през зимата и охлаждане през лятото. Със санирането на по-старите неизолирани или лошо изолирани покриви може съществено да бъдат намалени топлинните загуби и разходите за енергия. Оправдано е да се вгради повече топлоизолация, тъй като по този начин за дълги години се застраховаме пред прекалено големите разходи за отопление. URSA ви дава съвет как да намалите тези разходи и при това да пестите дългосрочно, тъй като с допълнителната изолация ще се намали разходът за отоплителни материали и електрическа енергия.

Полагане на изолация (саниране) на съществуващ по-стар наклонен покрив става по два начина:
– от външната страна, когато се отстранят покритието (при необходимост се заменя) и вторичното покритие, и се полагат нови материали;
– от вътрешната страна, като съществуващото покритие и вторичното покритие се оставят.

САНИРАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩ ПОКРИВ – ОТ ВЪНШНАТА СТРАНА

Обновяването на покрива трябва да се извърши без интервенция от вътрешната страна. За увеличение и саниране на слоевете топлоизолация обикновено се взема решение едновременно да се смени покривното покритие, ако последното е в добро състояние.

Санирането се извършва по следния начин:
1. Отстраняваме покритието и покривните летви;
2. Отстраняваме евентуалното вторично покритие, което при по-старите сгради обикновено е битумна покривна мембрана, която представлява парозадържащ слой и поради това е неподходяща. След санирането я заместваме с паропропускливо фолио. Ако в жилищните помещения сме усещали по-бързо охлаждане на въздуха или течение през студените ветровити дни, съществуващата пароизолация сигурно е повредена или по шевовете не е залепена. Ако не я санираме от вътрешната страна със залепване, това можем да направим от външната страна по следния начин:
през съществуващите слоеве полагаме пароизолация, която заедно със съществуващата повредена пароизолация и финална вътрешна облицовка ще намали прехода на водната пара в новата изолация и ще ограничи прекалено силното преминаване на въздуха през слоевете в покрива. Новата пароизолация (поз. 2 на снимката) се уплътнява към гредите със странични летви.

1 вътрешна облицовка
2 пародренажно фолио
3 стъклена вата URSA
4 паропропускливо фолио
5 надлъжни летви (за въздушен канал)
6 напречни летви
7 крайно покритие

1. Отстраняваме старата изолация и между гредите полагаме първия слой изолация URSA SF 35, URSA SF 38 или URSA DF 40

2. Осигуряваме подходяща дебелина на топоизолацията така, че върху гредите от горната страна напречно полагаме летвите, между които полагаме допълнителен слой топоизолация URSA SF 35, URSA SF 38 или URSA DF 40 (поз. 3 на снимката). Препоръчва се употреба на изолация URSA SF 35, тъй като има най-добри изолационни качества и поради това се изисква по-малка дебелина. Височината на летвите се определя от необходимата дебелина на втория слой изолация. Препоръчаната обща дебелина на изолацията е 30 см.
3. През горния слой на изолацията полагаме паропропускливо фолио (поз. 4 на снимката), което играе ролята на вторично покритие и по шевовете го залепваме със залепваща лента.
4. Полагане на надлъжни летви с височина най-малко 5 см. Върху тях напречно се полагат летви, които служат за наместване на покривно покритие (поз. 5 на снимката). По този начин правим въздушен канал, който предотвратява кондензацията на влагата под покритието, като едновременно с това предотвратява прегряването на подпокривните помещения в летните жеги. При по-дълги покриви се препоръчва въздушен канал с височина 8 см. При улеи за дъждовна вода, разчленени покриви, капандури, по-широки комини и при подобни прегради, за безпрепятствено преминаване на въздуха пред преградата и след нея прекъсваме надлъжната летва, за да може въздушният поток да бъде насочен към съседното проветриво пространство.

САНИРАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩ ПОКРИВ – ОТ ВЪТРЕШНАТА СТРАНА

Саниране на покрив със съществуваща битумна покривна изолация

Предполага се, че като вторично покритие е употребена битумна покривна изолация (поз. 8 на картинката), което представлява влагозадържащ слой. Поради нейната непропускливост може да се стигне до кондензация на парата вътре в покривната система. Затова между дъските, върху които е положена битумната покривна изолация, и между топлоизолацията трябва да бъде направен проветряващ канал (поз.5). Изработва се така, че между гредите (поз. 6) се полага паропропускливо фолио (поз. 4) с разстояние най-малко 4-5 см от дървената облицовка (по-голямата височина по-ефективно предотвратява прегряването). Въздушният слой трябва да има подходящо изпълнени отвори за естествена циркулация на въздуха. Покривната изолация на билото на покрива трябва да бъде прекъсната, а в корниза на фасадата трябва да бъде направен отвор, който се покрива с мрежа. Топлоизолацията от минерална стъклена вата URSA SF 35, URSA SF 38 или URSA DF 40 при това се полага между гредите (поз. 4), полага се също допълнителен слой под гредите (поз. 3), който трябва да бъде подходящо по-дебел поради намалената дебелина на изолацията между гредите (пространство за проветрителен канал). Поради ограничението с пространството се препоръчва употреба на URSA SF 35, тъй като има най-добри изолационни качества.

Саниране на покрива без проветрителен канал и вторично покритие
В този случай най-оптималното решение е полагане на паропропускливо фолио, с което се обвиват гредите. С летви се прави триъгълен проветрителен канал между покривното покритие и паропропускливото фолио (позиции 6 и 7 на картинката). Изолацията URSA SF 35, URSA SF 38 или URSA DF 40 се полага между гредите и допълнително още един слой под гредите. Поради ограничението с пространството се препоръчва употреба на URSA SF 35, тъй като има най-добри изолационни качества. Между вътрешната облицовка и изолацията се полага пароизолация.

Често допускани грешки
При строителството на покривите в миналото са се употребявали неподходящи за днешното време материали, или самата изработка на покрива не е била правилна. Поради тези недостатъци се появяват повреди, които оказват лошо влияние на конструкцията, на топлоизолацията и, на състоянието на комфорт на обитателите на сградата. Тук ще посочим някои по-съществени грешки:
Отсъствие на проветрителния канал – КОНДЕНЗАЦИЯ
Под покритието е положена покривна изолация. С топлоизолацията се изпълва цялото пространство до покривната изолация, без изпълнение на проветрителен канал. В такъв случай в по-студените дни в топлоизолацията ще се образува конденз. Последиците са изгниване на дървото, намалена топлоизолация и възможност за мокрене в подпокривните помещения, в летните дни ще се стига до прегряване на подпокривните помещения.

Изработка без допълнителна топлоизолация от долната страна на гредите
В този случай реалната топлоизолация на покривната система е различна от изолацията на мястото на гредите. Неизолираните греди представляват топлинен мост с приблизително 4 пъти по слаба топлоизолация. Това успешно се избягва с полагането на най-малко 10 см дебел слой изолация под гредите.

Повреждане на пароизолацията – КОНДЕНЗАЦИЯ
При прокарването на електрическите инсталации се стига до повреждане на пароизолацията. На места с отвори ще се стига до голямо охлаждане на влажния въздух към външните слоеве. Последицата от това е кондензацията под паропропускливото фолио или под покривното покритие. За да се избегне това всички надлъжни шевове, отвори и контакти на стените трябва да бъдат уплътнени и залепени.

Препоръка:
Въпреки по-голямото количество работа и разходи, по-добре е да започнете от външната страна на покрива. Такава изработка ще бъде по-качествена, тъй като ще спомага за заместването на старата парозадържаща покривна мембрана с подходящо паропропускливо фолио. По подходящ начин може да се направи проветрителен канал, който има достатъчна височина и непосредствено подпокривно покритие. Така ефективно ще се предотвратява лятното прегряване. Допълнителен слой изолация (между летвите над гредите) се полага от външната страна, няма ограничения за дебелината на изолационния слой. При операции от вътрешната страна всъщност запазването на светлата височина на мансардата може да е ограничение за дебелината на изолацията под гредите.

Вижте също...