Пари от Европа за енергийна ефективност: „човекът взе парите и каза „ще видим“
Разходите за увеличеното потребление на енергия, изчерпването на запасите от изкопаеми горива и ефектът от човешките дейности върху глобалното изменение на климата са движещите фактори в най-новите политики в областта на енергийната ефективност. От 2000 г. насам Европейският съюз, посредством фондовете на своята политика на сближаване, е отпуснал близо 5 млрд. евро за съфинансиране на мерки за енергийна ефективност в държавите членки. Европейската комисия и държавите членки отговарят съвместно за доброто финансово управление на тези фондове.
Европейската Сметна палата провери дали инвестициите на политиката на сближаване в енергийна ефективност са били разходно-ефективни. Изводите са публикувани в доклад за направения одит в Чешката република, Италия и Литва – страните, получили най-много средства за ЕЕ.
Палатата установи, че проектите, избрани за финансиране от органите на държавите членки, не включват разумни цели по отношение на рентабилността, т.е. разход за единица спестена енергия. Формално техните цели са били спестяване на енергия и подобряване на удобството. Ала те не са били избрани за финансиране въз основа на потенциала им да генерират финансови ползи чрез икономии на енергия, а по-скоро сградите обикновено са се считали за „готови“ за финансиране, ако са се нуждаели от ремонтиране и ако документацията им е съответствала на изискванията.
„При нито един от проверените проекти не е направена оценка на нуждите или най-малкото анализ на потенциала за икономии на енергия спрямо направените инвестиции,“ каза Харалд Вьогебауер, членът на ЕСП, който отговаря за доклада. „Като цяло държавите членки са използвали средствата, за да ремонтират обществени сгради, а енергийната ефективност е била в най-добрия случай от второстепенно значение.“
Средният предвиден период на възвръщаемост на инвестициите е около 50 години, а в някои случаи и до 150 години. Това означава, че тези средства не са били използвани разумно, защото жизненият цикъл на обновените компоненти и дори на самите сгради е по-малък и те до голяма степен могат да се считат за загуба от гледна точка на енергийната ефективност.
В специален доклад № 21/2012 „Разходна ефективност на инвестициите в енергийна ефективност в рамките на политиката на сближаване“ е направена оценка дали инвестициите на политиката на сближаване в енергийна ефективност са били разходно-ефективни. За да отговори на този въпрос, Сметната палата е проверила 1) дали са били определени подходящи условия при програмирането и финансирането, с цел да се осигури възможност за инвестиции в рентабилна енергийна ефективност и 2) дали проектите за енергийна ефективност на обществени сгради са били разходно-ефективни.
Одитът е извършен в Чешката република, Италия и Литва — държавите, получили най-голямо финансиране от Кохезионния фонд и от Европейския фонд за регионално развитие, за изпълнение на мерки за енергийна ефективност за програмния период 2007—2013 г. и също разпределили най-големите суми за проекти до 2009 г. Одитът включи преглед на четири оперативни програми и извадка от 24 инвестиционни проекта в областта на енергийната ефективност на обществени сгради.
Одитът достигна до заключението, че не са били определени правилни условия при програмирането и финансирането, за да се даде възможност за разходно-ефективни инвестиции в областта на енергийната ефективност, и че одитираните проекти за енергийна ефективност в обществени сгради не са разходно-ефективни. Причината за това е, че на одитираните оперативни програми не са били извършени правилни оценки на нуждите, с които да се установят конкретните сектори, където биха могли да се постигнат икономии на енергия, и възможностите за постигане на тези икономии по разходно-ефективен начин, чрез което да се обосноват избраните мерки и разходите по тях.
Понятието за разходна ефективност или най-доброто съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати не е било определящ фактор при разпределянето от страна на държавите членки на финансирането за мерки за енергийна ефективност и конкретни проекти. То не е било част и от оценката на Комисията преди тя да одобри оперативните програми.
Въпреки че всички одитирани проекти са постигнали планираните материални резултати, като например подменени прозорци и врати или изолирани стени и покриви, отношението на разходите към потенциалните икономии на енергия са високи. По-важно съображение от енергийната ефективност е била нуждата от ремонтиране на обществените сгради. Макар че одитираните проекти са насочени към икономия на енергия и постигане на по-голямо удобство, те не са генерирали добро съотношение между икономиите на енергия и съответните инвестиционни разходи. Средният предвиден период на възвръщаемост на инвестициите е около 50 години, което е прекалено много, имайки предвид жизнения цикъл на обновените компоненти и дори на самите сгради.
Енергийните одити или не са задължителни (Италия, Литва), или, когато са задължителни (Чешка република), препоръчваните в енергийните одити възможности за инвестиране са прекалено скъпи. В 18 от 24-те одитирани проекта не е било възможно да се проверят реалните икономии на енергия, тъй като те не са били надеждно измерени.
С цел подобряване на инвестициите в енергийната ефективност, Сметната палата препоръчва на Комисията финансирането на мерки за енергийна ефективност по политиката на сближаване извършва на основата на правилна оценка на нуждите, както и на редовен мониторинг, и да се използват съпоставими показатели за изпълнение, а също и прозрачни критерии за подбор на проекти и стандартни инвестиционни разходи за единица спестена енергия, като се определи максимален обичаен период на възвръщаемост.
