Перлитът като изолационен материал
Във времена, когато устойчивостта е важна, а материалите не достигат, търсенето на алтернативни топлоизолационни материали заема централно място. Перлитът, създаден на базата на вулканични скали със стъкло в текстурата, е една от тези алтернативни възможности за топлоизолация в дома.
Какво представлява изолационният материал от перлит?
Перлитът е вулканична скала със свойства, подобни на стъкло. Добива се от вулканична дейност в Южна и Източна Европа. Ако вулканичното стъкло се нагрее рязко и само за кратко до над 1000 градуса по Целзий, скалата се разширява и достига обем, който е до 20 пъти по-голям. Това се дължи на водата, която се съдържа в камъка. Името на изолационния материал тогава е перлит, произлизащо от името на скалата, и се предлага както на гранули, така и като панели. Гранулите са зрънца от експандиран перлит; при панелите гранулите се обработват с влакна (напр. целулоза) и свързващи агенти, които се свързват чрез добавяне на вода, за да образуват готовата плоскост. Когато са готови, изолационните панели имат дебелина от 2 до 8 сантиметра, докато гранулатът се предлага с размер на зърното от два до шест милиметра.
Перлитът по своята същност не е водоотблъскващ. За да получи това свойство, той трябва да бъде импрегниран. Гранулите се смесват с импрегниращи вещества като латексни емулсии, парафини, смоли или битум и след това се получава водоотблъскващ гранулат.
Поради скалния си произход перлитът се нарича и естествен изолационен материал. Той се образува отново и отново по време на вулканична дейност, така че е посочен като „възобновяема суровина“.
За какво се използва перлитът като изолационен материал?
Вулканичният перлит може да се използва по много различни начини като изолационен материал. В гранулирана форма може да се използва като пълнеж на пода, но също и в стените като изолация с вдухване – за така наречената изолация на кухини. Изолационните панели, от друга страна, са идеални за използване като топлоизолация на междинните греди в тавана или като изолация на плоски покриви. Външната изолация на къща, под мазилката, може да се направи и от перлитни панели. Друго възможно приложение е преработката на перлита като т. нар. „лек агрегат“ в бетон или хоросан. Това дава и на двата материала по-голяма стабилност и по-добри изолационни свойства.
Предимства на перлита
Перлитът е много лек изолационен материал. Плътността на суровината, в зависимост от размера на зърната, е около 60 кг на кубичен метър. Колкото по-малък е размерът на зърното, толкова по-тежко е то, но обикновено не се надвишават 160 кг на кубичен метър. Освен това перлитът е изключително устойчив на топлина, за разлика от много други изолационни материали. Специфичният топлинен капацитет на перлита се определя на 1000 J/kg K (джаули на килограм по Келвин). Зад това се крие изчислението на това колко енергия трябва да се подаде на материала, за да се повиши температурата му с един Келвин, или с други думи, колко енергия може да поеме материалът, преди температурата му да се повиши с един Келвин. Затова колкото по-висока е тя, толкова по-добре.
За сравнение: за бетона се приема стойност от 900 J/kg K, а за стомана – 490 J/kg K. На практика това означава, че перлитът може да абсорбира много топлина, преди тя да се освободи отново. По този начин къщата, изолирана с перлит, остава по-дълго време хладна през лятото, преди топлината да навлезе в нея. Това оказва съответно влияние и върху противопожарните свойства. Перлитът не реагира изобщо до 800 градуса по Целзий и се счита за горим от около 1000 градуса по Целзий. Следователно класът на строителните материали е А1 – негорими строителни материали и А2 – строителни материали с ниско съдържание на горими материали.
Едно от най-големите предимства на перлита са безбройните му приложения и високата му гъвкавост благодарение на двата метода на обработка. Почти няма структурни условия, при които да не може да се използва перлит. Тъй като перлитът има и добри звукоизолационни свойства, той може да се използва и като звукоизолация. Често срещана практика е и комбинирането му с други изолационни материали, за да се компенсират недостатъците и да се увеличи общият изолационен ефект. Освен това, екологичните му свойства също говорят в негова полза.
За разлика от други изолационни материали като стиропор (EPS), перлитът може да се изхвърля като строителен отпадък без никакви проблеми – при условие че е чист перлит, а не импрегниран или смесен с други материали. Това прави изхвърлянето сравнително евтино. Ако материалът не е бил замърсен, той може да се използва повторно и на друго място без преработка.
Недостатъци на перлита
Въпреки че специфичният топлинен капацитет на перлита е много добър, топлопроводимостта му не е толкова добра. Със стойност от 0,04 до 0,07 W/mK, перлитът е в долния среден диапазон на изолационните материали. Колкото по-ниска е стойността, толкова по-добри са изолационните свойства на материала. Въздухът, например, има топлопроводимост от 0,0262 W/mK и следователно е по-добър изолационен материал от перлита. При обработката на перлитния гранулат бързо се сблъскваме с друг недостатък: образуването на прах. По време на транспортирането и обработката малките зърна се трият едно в друго и се образува сравнително голямо количество прах. Затова при работа с перлит е задължително да се използват подходящи маски за защита от прах.
Снимки: Hausbau Magazin
