Правилната дебелина на изолациите

Много собственици на жилища се питат колко точно трябва да е дебелината на една изолация, но на този въпрос няма универсален отговор. При определянето й трябва да се вземат предвид различни аспекти като енергийното състояние на сградата, възможностите за финансиране по различни програми и наличието на достатъчно място.

При по-старите сгради последващата изолация, независимо от крайната дебелина или дизайн, има положителен ефект върху разходите за отопление и спестява ценни ресурси. Важно е да се намери оптималното решение за всяка отделна сграда. Консултацията с квалифициран специалист ще помогне да извлечете максимума от вашата инвестиция.

За неспециалистите по темата дебелина на изолацията често се появяват „критични“ термини. Независимо дали купувате, получавате съвет от квалифициран търговец или енергиен консултант,   общото разбиране на отделните технически условия е предимство.

λ стойност (топлопроводимост)

Тази стойност показва колко добре материалът провежда топлината, или не. Колкото по-ниска е стойността на λ, толкова по-добре материалът изолира. Единицата тук е „ват на метър и Келвин“ (W / (m * K)). Съгласно Регламента на ЕС за строителни продукти, всички европейски стандартизирани изолационни материали трябва да съдържат информация от производителя за номиналната стойност на топлопроводимостта (λD), която проектантът може да използва за изчисляване на последващия коефициент на топлопреминаване на изолираната стена.

Нивото на топлопроводимост се основава на стойността на λ и служи за описание на изолационния материал. Строителен материал с топлопроводимост от 0,036 W / (m * K) има ниво на топлопроводимост 036. Закръглява се винаги до три знака след десетичната запетая. Тук важи същото: колкото по-малка е стойността, толкова по-добри са изолационните свойства. Нивото на топлопроводимост съответства на т.нар.коефициент на топлопроводност – λ.

U стойност (коефициент на топлопреминаване)

Тази стойност показва колко топлина се губи между вътрешната и външната страна на сградата. В строителството той традиционно се дава в единица „ватове на квадратен метър и Келвин“ (W / (m² * K)) и може да се изчисли от стойността ƛ и дебелината на материала.