Защо държавата губи от програмата за саниране?
Обитателите на санираните имоти намаляват сметките за отопление. От това в държавата влизат по-малко данъчни и акцизни приходи. В същото време данъчната оценка на имотите им се увеличава, което води до по-висок местен данък. Но увеличението е минимално – с 2-3 лева на жилище. Действително санираните по тази програма сгради не получават отстъпката от плащане на местния данък за срок между 3 и 10 години в зависимост от проекта, който са изпълнили. Но тези данъци в повечето случаи са ниски – няколко десетки левове, и те отиват в общините, а не в държавната хазна.
Има предположение, че спестените от икономии на ток и парно средства в семейния бюджет могат да се насочат към потребление, но дори те да бъдат похарчени изцяло за покупка на стоки от магазините, а не вложени в банките, ефектът от събраните върху тях данъци е пренебрежимо нисък.
Действително проблемът със сградния фонд в България е сериозен. Голяма част от сградите се нуждаят от саниране. Дори да не говорим само за енергийната ефективност, но става дума и за конструктивната сигурност, след като през последните десетилетия всеки прави каквито си поиска преустройства и надграждания.
Ясно е, че държавата много трудно може да задължи собствениците да направят това, освен ако не им предостави някакви компенсации, стимули и санкции. Но как един ден безплатното саниране ще накара тези, които не са санирали жилищата си, да го направят? Естествено е, че те ще поискат също безплатно да им бъдат обновени жилищата. И ще са прави – защо да бъдат дискриминирани?
По същия начин, по който чакаме от държавата да ни помогне след природно бедствие, вместо да си направим застраховка, аналогично ще чакаме да ни даде пари и ако се наложи блокът ни да бъде саниран поради належащи технически изисквания.
А най-смешното е, че програмата противоречи сама на себе си. Тя се нарича програма за енергийна ефективност, но инструкциите към нея са насочени към конструкцията на сградите.
„Инвестициите за сградите следва да се приоритизират, като се даде предимство за най-старите и големи панелни сгради, сгради с доказани сериозни конструктивни проблеми, застрашаващи живота на живеещите в тях“, пише в последните инструкции за нейното изпълнение.
