Интервю с инж. Орлин Илиев, директор на ЕСХА България ООД и представител на БАИС (Българска асоциация за изолации в строителството) в работната група на СОС за промени в “Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Столична община”.
Г-н Илиев, приетата преди година от Столичния Общински Съвет “Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Столична община” твърде бегло засяга въпроса за озеленяването на тераси, покриви и над подземни сгради и съоръжения, както и начина на включването им към общата озеленена площ на даден имот. Къде се крият проблемите според Вас?
Основният проблем е в т. 25 ал. 3, където е казано, че „в устройствени зони с плътност на застрояване над 60% озеленените площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения се включват в общата озеленена площ на имота, ако според конструктивния проект и проекта за вертикално планиране е осигурен почвен пласт повече от 0,6 м”. При по-малък почвен слой (но не по-малко от 0,3 м) площта им се умножава с коефициент 0,8.
Проблем е, че само в централните градски райони (устройствени зони с плътност на застрояване над 60%) се разрешава включване на покривното озеленяване в общата озеленена площ на имота. Проблем е фиксираната дебелина от 0,6 м без да е указан вида растителност. Не е ясно по какви причини е приет коефициент 0,8 при по-малък почвен слой (но не по-малко от 0,3 м). Никъде в наредбата не се споменава за видовете озеленяване – екстензивно и интензивно. Представете си върху 60 см земен пласт да се засадят кактуси. Не е разрешено включване на вертикално озеленяване (по фасадите) в общата озеленена площ на имота.
Според мен изискванията в текста на наредбата са твърде високи, практически ненужни и увеличават много натоварването на конструкцията. В силно земетръсната зона на гр. София това налага допълнителни мерки за конструктивно усилване на сградите, което утежнява строителството. Изискванията са предпоставка за измами и корупция, включително т.нар. временно залесяване и премахването му след акт. 16. Оскъпяват строителството и като цяло отблъскват инвеститорите от този тип озеленяване.
Има ли Евронорми касаещи въпроса?
За съжаление в момента няма Евронорми EN, касаещи въпроса. Единствените признати в повечето европейски страни като Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Дания и др. са т.нар. „Указания за проектиране, изпълнение и поддръжка на зелени покриви” (Richtlinie fur die Planung, Ausfuhrung und Pflege von Dachbegrunungen) на немския ландшафтен институт Forschungsgesellschaft Landschaftsentwicklung Landschaftssbau e.V. (FLL). Указанията на FLL са резултат от дългогодишни изследвания и са съгласно 16 стандарта DIN, повечето от които са вече и Евронорми EN; 8 строителни процедури; 29 указания за изпълнение на строителни работи и 6 немски строителни договорни условия и задължения.
Според FLL, пластовете на „зеления покрив” се определят в зависимост от местоположението на покрива, наклона му, вида дренажен композит, ветровото натоварване и други. Зеленият покрив според FLL включва вегетативен слой от почва (субстрат) с определена дебелина, започваща от 6 см (при екстензивно озеленяване) и от 15 см (при интензивно озеленяване), филтърен слой, дрениращ слой, защитен слой, разделителен слой, противокоренов слой или комбинация от няколко слоя в специален дренажен композит (геотекстил – дренажна мембрана – геотекстил или фолио) с малка дебелина (6-25мм) и с определен дренажен и водозадържащ капацитет. Теглото на модерния зелен покрив, включително озеленяване (седуми), субстрат (почва), специален дренажен композит и противокоренова хидроизолация започва от 95 кг./кв.м., докато само 60-те см (от горецитираната наредба) водонапит почвен пласт с плътност 1500 кг./куб.м. тежат 900 кг./кв.м. При замяна на почвата със специален водозадържащ слой от каменна вата се постига натоварване от само 50 кг./кв.м., което позволява изпълнение на зелен покрив върху скатен покрив или дървена конструкция, нещо немислимо дори при „само” 30 см почвен слой.
Кои са предимствата на зеления покрив?
Предимствата са много. Някои от тях са: допълнителна топлоизолация, допълнителна шумоизолация и допълнителна защита на хидроизолацията. Зеленият покрив представлява воден резервоар, който улеснява работата на водоотвеждащата система на сградата при силен и кратък дъжд, а също спомага за по-бързото връщане на дъждовната вода в атмосферата при изпарението ѝ от покрива, вместо влизането ѝ във водоотвеждащата или канализационната система на града. В страни като Белгия и Германия има дори финансови стимули за зелени покриви свързани именно с управлението на дъждовните води.
Зеленият покрив подобрява условията на обитаване на птиците, тъй като при наличие на високи сгради в непосредствена близост нито една птица не би кацнала на терена, но би кацнала в градината на покрива, където да намери храна и влага. Допринася за осъществяване на максимална близост и непосредствен контакт с природата – на терасата или обитаем покрив. Не на последно място е и социален фактор като място за почивка и срещи на живущите или работещите в сградата. Зеленият покрив намалява и температурата в помещения над него, в близки съседни сгради поради липса на отразяване на слънчевите лъчи и е атрактивен както за живущите и работещите в съседство, така и за инвеститорите. На последно място това е и бърз и лесен начин за „украсяване” на незаконните бетонни гаражни клетки.
Според проведената съвсем наскоро в София международна конференция Green Keys с партньорството на Столична община и открита от Главния архитект г-н Петър Диков, трите най-важни фактора в историческото, съвременното и бъдещото развитие на урбанизираните територии са ръстът на населението, промените в климата и технологичното развитие. Какво е Вашето мнение по въпроса?
Разбира се, ръстът на населението (особено в големите градове) води до максимално използване на всяко свободно пространство в града. Затоплянето на климата ще доведе до намаляване на облачността и относителната влажност с 3-9% до 2080г., което ще доведе до увеличаване на изпаренията и намаляване на влагата в почвата, докато честотата на екстремните валежи ще се увеличи. Температурата в градовете е много по-висока от температурата в парковете или горите в съседство. „Живите” покриви и зелените фасади са лесно решение, което може да бъде вградено в сградите с цел намаляване на топлината и повъхностното оттичане при проливен дъжд и увеличение на биоразнообразието, като по този начин ще се повиши важността на ландшафта на урбанизираните територии.
Технологичното развитие, в комбинация с нарастващите цени на енергията, ни задължават да се стимулира изграждане на т.нар. „пасивни” (нискоенергийни) къщи, щадящи околната среда и използващи максимално дъждовната вода и слънчевите лъчи като екологичен енергиен източник. В тази връзка извън наредбата може да се помисли и за задължително въвеждане в новите сгради на минимален брой слънчеви батерии за електроенергия или топла вода, така както бе въведено изграждане на минимален брой паркоместа в сградите преди години.
Всичко това води до основния извод – трябва да се стимулира озеленяване на всяко пространство, в частност покривите, а не да се усложнява и утежнява. Зелените покриви трябва да станат приоритет, а не последна възможност за вместване в зададените от визата за проектиране параметри.
Какви са Вашите конкретни предложения?
1. Да се намали минималната дебелина на почвения пласт на 6 см за седуми, 15 см за трева и ниски храсти, 20 см за храсти и 35 см за високи храсти.
2. Да се разреши включване на озеленени площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения в общата озеленена площ на имота и извън централните градски райони (устройствени зони с плътност на застрояване под 60%).
3. Да се въведе възможността за вертикално озеленяване по фасадите на сградите, площта на което да се включи в общата озеленена площ с определен коефициент (0,4-0,6).
4. До приемане на промени в наредбата да бъде допускано от Дирекция „Зелени системи” (съответно главните архитекти на райони) и озеленяване с под 30 см дълбочина на земния пласт.
5. Да се въведат термините „екстензивно” и „интензивно” озеленяване и дори по-подробни понятия като „седум”, ”трева”, „храсти” и т.н.
6. При необходимост от още по-прецизни указания за видовете растителност, дебелината на земния пласт и дренажния капацитет на целия „пакет”, да се допусне прилагането на „Указания за проектиране, изпълнение и поддръжка на зелени покриви” на FLL.
7. В бъдещи ремонтни дейности на покриви на общински училища, болници и др. да се въведе задължителен минимален процент покривно озеленяване, особено на ниски сгради, чиито покриви се виждат от съседните по-високи сгради.
Гаранция за постоянството и дълготрайността на озеленяването е Закона за устройство и застрояване на Столична община, където съгласно:
– ал. 6 на чл. 19 „в срок 5 години от завършване и приемане на строителството, общинските органи по озеленяване извършват проверки по изпълнението на задълженията на собствениците (възложителите), свързани с озеленяване и компенсаторно залесяване”;
– ал. 2 на чл. 21, според която „за нарушение или неизпълнение на задълженията по чл. 19, ал. 6 физическите лица се наказват с глоба в размер от 10 000 до 50 000 лв.”;
– ал. 4 на чл. 21, според която „за нарушения по ал. 1 – 3, извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.”.
Имате ли проверена система за хидроизолация, дренаж, воден резервоар и субстрат, т.е. всичко необходимо за дълготраен зелен покрив?
Да. От години използваме системата на холандската фирма Nophadrain, която е участвала в изработката на споменатите Указания на FLL.
Система Екстензивен зелен покрив Нофадрейн
Системата на холандската фирма Нофадрейн (Nophadrain) “Eкстензивен зелен покрив” е проектирана за екстензивна растителност. За тази система се използва многофункционалният CE маркиран дренажен композит ND 4+1, който осигурява бързо оттичане на излишното количество вода и защитава хидроизолационната мембрана от механично увреждане. „Бутончетата” на дренажния композит осигуряват допълнителен воден резервоар за растителността. Височината на цялата система „Екстензивен зелен покрив” на Нофадрейн е малка, като започва от 70 мм и тегло от 100 кг./кв.м. Теглото на системата може да бъде намалено до 50 кг./кв.м. чрез замяна на растителната среда (почвен слой или субстрат) със специално разработения водоабсорбиращ панел от минерална вата ND SM50.
• Екстензивна растителност
• ND DGS-E гранулиран субстрат за екстензивна растителност
• Дренажен композит ND 4+1
• Противокоренова хидроизолационна мембрана (битумна мембрана ЕсхаГум АнтиРуут или LDPE мембрана ND WSB50)
Система Интензивен зелен покрив Нофадрейн
Интензивната растителност изисква голямо количество вода. В системата на Нофадрейн „Интензивен зелен покрив” водата се съхранява във водоабсорбиращи панели от минерална вата ND WSM50 и се усвоява от растенията по естествен път. Панелите играят роля и на предварителен филтър, когато вместо гранулиран субстрат за растителна среда се използва пръст (почва). Водоабсорбиращите панели (водни резервоари) се поставят директно върху дренажния композит ND 4+1. Когато панелите се напоят от атмосферните води, излишното количество вода се отвежда чрез дренажния композит към водоприемниците, като по този начин дренажният композит предпазва растителната среда от наводняване. Дренажният композит ND 4+1 притежава висока якост на натиск (>700 кРа) и издържа на силното натоварване на интензивната растителност. Осигуряващата приплъзване и защита мембрана ND TSF 100 се поставя между дренажния композит и хидроизолацията, като я предпазва постоянно от механични увреждания.
• Интензивна растителност
• ND DGS-I гранулиран субстрат за интензивна растителност
• ND WSM 500 водоабсорбиращи панели (водни резервоари) от минерална вата
• Дренажен композит ND 4+1
• Осигуряваща приплъзване и защита мембрана ND TSF 100
• Противокоренова хидроизолационна мембрана (битумна мембрана ЕсхаГум АнтиРуут или LDPE мембрана ND WSB50).
Имаме и проверена система за Паркинг-покрив.