Кой плаща парите по програмата за саниране?

Всичките пари по програмата за саниране минават през държавната Българска банка за развитие (ББР). За отпускането им ще сключват тристранни договори с кметовете на районните общини, представляващи сдруженията на собствениците, и съответните областни управители в качеството им на представители на българската държава.

Но основният проблем е, че тези пари се трупат като държавен дълг и дефицит, като държавната хазна няма никога да си върне вложенията.

А кой ще ги плаща?

Отговорът няма да ви хареса. Той гласи: „Всички заедно.“ Дори и да сте имали неблагоразумието да инвестирате в тухлен апартамент, при който са спазени и най-съвременните изисквания за топлоизолация, а ВиК инсталацията е по най-висок стандарт, то това изобщо не ви спасява от дълга да платите за подобряването на жилищните условия на избралите да обитават панелните гета.

Нека се върнем малко назад в годините. Идеята за саниране на жилищните сгради беше дадена от сегашния президент Росен Плевнелиев по време на мандата му като министър на регионалното развитие и благоустройството. Тогава днешният държавен глава я постави на една везна като алтернатива на строежа на нови енергийни мощности. Обяснението всъщност не е чак толкова далечно, колкото изглежда на пръв поглед – ако сградите подобрят топлинните си характеристики и съответно харчат по-малко гориво, то няма смисъл държавата да инвестира в скъпоструващи енергийни проекти, които ще се рентират след десетилетия. И то, ако изобщо някога се рентират.
В санирането щедро се наливат пари. Въпросът е потъват ли като в пясък.

По-важното е, че схемата на строителния министър Плевнелиев беше съвсем различна от реализираната от второто правителство на Бойко Борисов. Замисълът му беше 50% от необходимите средства да се получат от европейските фондове, а собствениците на жилища да осигурят останалите пари. Това щеше да стане чрез кредити от банките, като участието на държавата се ограничаваше до безплатни консултации и финансиране на лихвите по тези кредити.

Какво се получи на практика?

Сега държавата плаща всичко. При това не с пари, които са събрани от „контрабандата“, а със заемни средства.

“Поне 3/4 от тези пари можеше да бъдат спестени“, казва Георги Ангелов, главен икономист в институт „Отворено общество“.

Той смята, че ако държавата финансира т. нар. саниране, трябва да го прави само за хората, които нямат средства да си го позволят. А на практика в безплатно санираните сгради има много малко такива случаи. Факт е, че няма изискване за доходи, а парите се отпускат на тези, които първи са подали заявка.

“Дори като антикризисна мярка тази програма е закъсняла. Преди 3-4 години имаше криза в строителството, сега секторът изпитва недостиг на работна ръка. Но не е учудващо, че в България винаги действаме след събитията”, добавя икономистът.

“Един милиард е похарчен, но това са твърде много пари, за да бъде продължено по досегашния начин. Трябва да се правят проекти, които да се самофинансират. Самият проект би трябвало да се финансира от спестяванията, които се правят от него”, смята Ангелов.

Той обръща внимание и на един друг проблем – в програмата не е нормативно заложена промяна на инсталацията за парно и топла вода от вертикална в хоризонтална, както е в новите жилищни кооперации. В новото строителство за всеки апартамент има отделен топломер, като основните щрангове минават през етажните площадки.

“Можеше да се постави и изискване за преминаване от вертикално към хоризонтално разпределение на топлинната енергия. Така ще се реши проблемът с неплатените сметки и дори самите топлофикации биха могли да участват във финансирането на подобни проекти”, смята икономистът.

Зорница Славова, икономист от Института за пазарна икономика, смята, че на държавата не й е работа безплатно да санира частна собственост, събирайки от всички данъкоплатци пари, като с тях повишава цената на имота на малка част от частните собственици.

„Това дори може да бъде бизнес – например да се изкупуват апартаменти и след това да се продават на по-висока цена след санирането“, дава пример тя.

„По първоначалната схема ще се санират между 4000 и 7000 блока от 70 000 в страната. Това е 7%. Огромен ресурс, огромен дълг, но много малко решаване на проблемите и облагодетелстване на частните собственици“, казва тя.

Държавна банка, държавни гаранции – не е ли цялата програма държавна помощ. И в крайна сметка държавата ще загуби, защото дори и да влезе нещо обратно в държавната хазна, то ще е много по-малко от похарчените пари.

clubz.bg